По-скоро бих искала да кажа, че България не е извън световната тенденция. По данни на Международната диабетна федерация в момента в света има 375 млн болни от захарен диабет тип 1 и тип 2, като се очаква през 2030 г броят им да нарасне до над 500 млн. Това е лавинообразно покачване на заболеваемостта от диабет. Неслучайно ние говорим вече не за епидемия, а за пандемия. България не е изключение, у нас също има нарастване на заболеваемостта на диабет – както на тип 1, така и на тип 2. През 1992 г заболеваемостта в България беше 3%. Бе направено епидемиологично проучване у нас, но то дава един доста по-голям процент заболеваемост при положение, че и населението намаля.

Разпространението на заболяването се увеличава. И да, захарният диабет се подмладява. Докато преди години за втори тип захарен диабет при деца процентът беше много по-нисък, сега вече заболеваемостта се увеличава. Това е така, защото процент на затлъстяване сред тях е много голям. То е следствие на обездвижването – преди години децата бяха по-активни физически, днес основните им занимания са свързани със седене пред телевизора или компютъра.

Консумацията на високовъглехидратни храни, като бързи закуски, пържени картофки, шоколади, вафли, заедно с намалената консумация на плодове и зеленчуци, води до затлъстяване и съответно до отключване на захарен диабет тип 2.

Предиабетът е едно състояние, при което кръвната захар нагладно на пациента е 6,9 – 7 ммол/л (нормалните стойности на кръвната захар са в рамките на 3,6 – 5,8 ммол/л). Съветът в тези случаи е да се направи орален глюкозо толерантен тест (ОГТТ) с 75 г глюкоза. Това е един тест, който може да определи дали става дума предиабет или има вече отключен диабет. Обикновено предиабетът го свързваме и с т. нар. „метаболитен синдром“ – състояние, при което имаме повишени нива на холестерола, на триглицеридите, на артериалното кръвно налягане, както и гранични стойности или отключен захарен диабет.

И не на последно място, наднорменото тегло и обиколката на талията – важен фактор, за да определим дали даденият пациент има метаболите синдром или не. Предиабетът е важно състояние и трябва да се работи много за профилактиката, защото след отключването на захарния диабет, няма връщане назад.

Обикновено първи тип захарен диабет, който е автоимунно заболяване, протича с много бурна клинична картина. Пациентът започва да слабее, да пие много вода, да ходи често до тоалетната, може да получи възпаления на пикочните пътища. Характерно е още чувство на отпадналост, суха кожа, сух език. Всяко едно такова състояние трябва да е причина човек да си изследва кръвната захар.

Обаче при захарен диабет тип 2 заболяването може да започне безсимптомно. Тоест с една умора, която се наблюдава сутрин при събуждане или следобяд. Има и съхнене на устата, жажда, но тя не е така бурна, както при първи тип на заболяването. Обикновено това са хора с наднормено тегло, със затлъстяване и особено такива, при които има много обилно количество мастна тъкан в областта на корема – т. нар. „висцерално затлъстяване“. Такива хора задължително трябва да се изследват и да редуцират теглото, разбира се.

Други характерни симптоми са сърбежи по окосмените части, силно изразен апетит, познат като „полифагия“ – пациентът непрекъснато се храни и продължава да му се яде, съхнене на устата, жажда, често уриниране, при мъжете възпаление на члена – баланит и др.

Едната рискува група са хората, които са с наднормено тегло, от затлъстяване, които водят нездравословен начин на живот. От друга страна, обременените със захарен диабет трябва да знаят едно – те не бива да допускат да натрупват наднормено тегло, трябва да се пазят от стреса, да се движат повече. Това е изключително важно тези, при които заболелите от диабет са от първа линия – майки, бащи, чичовци лели.

Друга рискова група за всички жени с гестационен диабет (диабет по време на бременност). Те трябва да знаят, че веднъж след като е отключен гестационният диабет, следва да се спазва определен начин на живот, защото има риск до 5 години да се отключи диабет.

Трябва да се знае и, че всяка последваща бременност е рисков фактор за отключване на захарен диабет, особено при жени, които вече имат гестационен диабет.

Първата мярка е промяна в начина на живот. Това включва здравословна храна, което означава без консумация на газирани напитки, без тлъсти меса, трябва и да се промени начина на приготвяне на храната – да бъде печена, варена, и най-вече хранителният режим да е богат на зеленчуци и плодове. Добре е също така и да се съобразяваме с разделното хранене – да има млечни дни, месни дни, зеленчукови. Всичко това определя здравословното хранене.

На второ място, трябва да се борим със заседналия начин на живот, в който липсват разходки и физическо натоварване. Човек трябва да има около 30 мин. разходка всеки ден, през събота и неделя – 1,5 – 2 часа. Разбира се, натоварването следва да е съобразено с физическата подготовка и общото състояние на всеки човек. Естествено, че някой, който има здравословни проблеми, не може да се натоварва физически, но този пациент може спокойно да се разхожда.

Не на последно място е стресът. Борбата с него е трудна, но все пак трябва да се опита. Физическото натоварване е от полза и за тази цел.

Друга профилактика на предиабетните състояния, която е по преценка на лекуващия лекар, е прием на някои медикаменти, които се използват за намаляване на периферната резистентност, намаляване на теглото, както и потискане на апетита.

От множеството проучвания е доказано, че най-добрите резултати се постигат, когато има цялостна промяна в начина на живот.

Има много новости. При пациентите със захарен диабет тип 1 те включват новите аналогови инсулини и радостта, че българските пациенти имат достъп  и възможност да бъдат лекувани с тях.

Друга новост е инсулинотата помпена терапия, която представлява постоянна подкожна инфузия. Помпите са малки устройства – с големината на кибритена кутийка или малко по-големи. Това лечение имитира физиологичната инсулинова секреция и се смята за едно от най-добрите лечения при определени групи хора, разбира се. Не бива да се смята, че всички пациенти със захарен диабет трябва да се лекуват с помпи.

Тук трябва да изкажем благодарност на Правителството, защото от 10 юни вече имаме реимбурсиране на този вид терапия. Това е нещо прекрасно, защото действително има хора, които не могат да се конпенсират и с 4 и с 5 апликации инсулин, докато с помпената терапия постигаме много добър контрол.

Тук е мястото да кажем за пациентите втори тип захарен диабет, че в България са регистрирани всички модерни групи медикаменти. Някои от тях минават през Касата, някои могат да се изписват свободно, а това не е малко.

По отношение на здравната помощ аз бих казала, че имаме много добри успехи. Това ни дава възможност да лекуваме нашите пациенти така, както трябва – да провеждаме индивидуализиран подход при лечението на захарния диабет. Всеки един пациент си има неговото хапче, неговия инсулин, това трябва да се знае.

Също така, за този контингент млади хора, които имат т. нар. „лабилно протичане на захарния диабет“ – много големи вариации в стойностите  на кръвната захар, трябва да се знае, че вариациите водят до усложненията от захарния диабет. Прави са мои пациенти, които казват „Аз не се страхувам от заболяването, а се страхувам от усложненията му“.

При настъпилите усложнения няма цена. И ако сравним колко струва едно усложнение, колко струва отрязаният крак и колко струва диализата, ще видим, че ние трябва да предпазваме нашите пациенти от тези усложнения.

Аз винаги казвам, че има и по-страшни неща от диабета и не бива да се приема чак като такава трагедия. Това е едно състояние в крайна сметка. Тежкото при него е, че трябва да се спазва режим, но в никакъв случай не бива да се ограничава детето от физическа активност, ако е заболяло в детска възраст, това е груба грешка. Има много световно известни спортисти със захарен диабет, дори има и олимпийски шампиони.

Така че, когато това заболяване се отключи, не бива да се създава комплекс, особено при малките деца, че те са второ качество хора, няма такова нещо.