Какво е гонартроза?
Гонартроза е заболяване на колянната става, което има хроничен характер. Познато е още като артроза на колянната става и принадлежи към групата на дегенеративните заболявания на ставния апарат (остеоартроза).
Колянната става е сред големите стави на човешките тяло. Тя поема голяма част от тежестта на тялото и от нея в голяма степен зависят стойката и походката. По своята същност колянната става представлява единство на 3 части – външна, вътрешна и пателофеморална. Заболяването, което ще разгледаме в рамките на настоящия материал, може да обхване едно или няколко от звената на ставата. Смята се, че разположената от вътрешната страна част на коляното е изложена на най-голямо натоварване, в резултат на което най-често е засегната от гонартроза.
Признакът, по който в повечето случаи се разпознава наличието на здравословен проблем, е болката. При гонартроза най-често се усеща силна, режеща болка във вътрешността на коляното или непосредствено зад капачето. И ако в началните стадии на болестта болката се появява при натоварване и отшумява след почивка, то с развитието на състоянието тя става независеща от подобни фактори.
Смята се, че на определен етап от прогресията на гонартроза симптомите успешно се повлияват от приема на нестероидни противовъзпалителни средства. Ако обаче не се предприемат мерки за лечение, може да се стигне до изкривяване на подбедрицата, свиване на възпалената ставна капсула, хипотрофия на засегнатия крайник.
Гонартроза и коксартроза
От съществено значение за правилното разбиране и третиране на диагнозата гонартроза е състоянието да се разграничи от коксартроза. Казано на обикновен език, при коксартроза поразена е тазобедрената става, докато при гонартроза възпаление се наблюдава в колянната става. Разглежданото от нас състояние се среща още и като деформираща артроза на коляното, остеоартрит на коляното и други.
И гонартроза, и коксартроза са форми на артроза , представляващи дегенеративно ставно изменение.
Гонартроза и синовит
Още едно състояние, което често се споменава редом с гонартроза, е синовит. За разлика от връзката между гонартроза и коксартроза обаче, тук не става дума за диагнози, които се бъркат, а за заболявания, които протичат паралелно.
Само по себе си заболяването синовит представлява възпаление на ставната вътрешна торбичка. В резултат на това се наблюдава повишено производство на ставна течност. Когато се развива едновременно с гонартроза, води до усложняване на симпоматиката особено при напреднал етап на болестта.
Причини за гонартроза
Когато се говори за причини, довели до развитието на гонартроза, трябва да се има предвид нещо важно. Именно въз основа на тях, заболяването се разделя на 2 основни типа – първична гонартроза и вторична гонартроза.
Първична гонартроза
Първичната гонартроза представлява възпалителен процес, който най-често се наблюдава при пациенти в напреднала възраст. Характерно за тази разновидност на заболяването е обстоятелството, че не може да се изведе една или няколко конкретни причини, отговорни за възникването му. Смята се, че сред предполагаемите фактори е метаболитно разстройство. Тази теория се прилага най-вече по отношение на хора с наднормено тегло. Според други научни виждания, първичната гонартроза има пряка връзка с наследствения фактор, с приема на някои медикаменти или с проведена хормонална терапия.
Трябва да се има предвид, че при тази форма на гонартроза често засегнати с времето са и двете коленни стави. Заболяването придобива идиопатичен характер, т.е. говори се за двустранна гонартроза.
Вторична гонартроза
Когато става дума за вторична гонартроза, то причините за състоянието винаги са конкретни. Най-често става дума за:
- травма на коляното – в това число влизат разкъсване на сухожилие, навяхване, увреждане на менискуса, вътреставно кървене, вътреставно счупване на кост и други;
- хирургична интервенция – в резултат именно на травма на коляното и последвала хирургична интервенция също може да се развие гонартроза. Причина за операция на коляното в пряка връзка с възникването на гонартроза може да е наличието на друго заболяване или тумор;
- липса на лечение – ако е налице здравословен проблем, който засяга коляното, но който е оставен без лечение, то често се развива вторична гонартроза.
Типично за вторичната гонартроза е, че протича едностранно – т.е. поразено е само едното коляно.
Най-общо като причини за гонартроза, била тя първична или вторична, могат да се изведат следните фактори:
- ставни аномалии, предизвикващи неравномерно износване на ставите;
- свръхнатоварване или контузия, която е в основната на тежка травма на коляното или коленете;
- лечение на възпалителни процеси в колянната става, което е неадекватно и несъобразено със състоянието;
- изменения в костната плътност и подвижност, свързани с възрастовия фактор;
- липса на физическа активност;
- наднормено телесно тегло.
Симптоми при гонартроза
Вече стана дума, че основният симптом за разглежданото състояние е болката. Остра, прерязваща, постоянна – типът й в най-голяма степен зависи от фазата, в която се намира заболяването. И ако в началните етапи се свързва единствено с продължително вървене или друга форма на натоварване, то с времето тя хронифицира, става постоянна, пречи на нормалната ежедневна активност. Появява се при характерни натоварвания, например при изкачване на стълби, или при продължително време, прекарано в изправено положение. Най-осезаема е от вътрешната страна на коляното и все по-трудно се повлиява от релаксация.
Същото се отнася и за другия основен белег на състоянието – сковаността. Своеобразната „твърдост”, която се усеща в колянната става, в голяма степен се дължи на отлагането на соли. Заради въпросната скованост ставането сутрин се превръща в изпитание, дори заседяването за по-дълъг период от време се свързва с трудно раздвижване, с изтръпване и болка.
Оток, зачервяване и повишена телесна температура в близост до колянната става също са признаци за протичащ възпалителен процес.
Деформацията на коляното е следващият етап от развитието на болестта. Заедно с изброените по-горе симптоми, изменението в самата става предпоставка за промяна в походката – болният започва да куца, а ходенето се превръща в истинско изпитание. В случай, че състоянието не се лекува, с времето човек губи изцяло способността да се придвижва самостоятелно!