Д-р Бистра Добрева-Яцева е специалист по вътрешни болести и кардиология. Има дългогодишна кардиологична практика. Главен асистент е в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, както и консултант в МЦ „Медикус алфа“.

Владее всички неинвазивни методики за диагностика на сърдечносъдовите заболявания, участва в наши и международни научни симпозиуми и конгреси.  С д-р Бистра Добрева-Яцева разговаряме за диагностиката и съвременното лечение на сърдечната недостатъчност.

– Д-р Яцева, бихте ли разказали за участието ви в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“, както и за драматичната и поучителна история на вашата пациентка – Анастасия?

– Тази кампания е изключително и изцяло насочена към пациентите и има за цел да разшири познанията им за същността на заболяването сърдечна недостатъчност. Важно е хората да са запознати какви са причините и последствията, как би могло да се предотврати това заболяване и по какъв начин може да се помогне на пациентите за един по-пълноценен и качествен живот.

Двете с Анастасия участваме в тази кампания, всеки със своята история. А тя е доста интересна и изключително поучителна по отношение на това, че първичната профилактика е много важна за състоянието на пациентите. Първата ни среща с Анастасия беше преди доста години, мисля, че през 2007 г. Тя беше много млада, нямаше и 50 г. Дойде при мен за преглед по повод на екстрасистули – пациентите ги наричат прескачания на сърцето.

Направихме много обстоен преглед и моето заключение беше, че трябва не само да лекуваме екстрасистулите, а да направим и коронарна ангиография, която да ни даде по-добър поглед върху състоянието на сърцето й, тъй като се усъмних за коронарна болест. Но тя, като един по-млад човек, отказа. Не я видях може би три години, след което следващата ни среща беше доста драматична.

Беше приета в кардиологичното отделение, в което работя, по спешност, с много силно изразен задух, почти с белодробен оток. Сподели, че се е уплашила от изследването, защото е инвазивно. Това е била причината да се откаже от него. След като я стабилизирахме, все пак направихме изследването. То показа доста голяма стеноза – стесняване на съдовете.

Анастасия премина през инвазивни процедури, имаше и поддържащо лечение за сърдечната недостатъчност. Така минаха няколко години с променливо благополучие. През този период тя имаше няколко хоспитализации, направихме абсолютно всичко, което се изисква, за да възстановим добрия кръвоток на сърцето, но Анастасия продължаваше да има оплаквания. Те бяха свързани със силно задушаване, невъзможност да изкачи няколко стъпала и да си върши домакинската работа.

Това е моментът, в който лекарят се сблъсква с безсилието. Направили сме всичко по силите си, за да стабилизираме пациента – реваскуларизации, добър контрол на кръвното налягане, профилактика на ритъмните нарушения по европейските препоръки за лечение, но въпреки това тя оставаше симптоматична.

Тогава за нейно и мое щастие, защото проблемът е взаимен, имахме възможност да включим един нов препарат, който съвсем наскоро беше одобрен за лечение за такива пациенти през Здравната каса, с протокол. Това лекарство постепенно и прогресивно доведе до нейното подобрение и стабилизиране.

Това се случи през 2017 г, като оттогава и досега Анастасия е в прекрасно физическо състояние. Може да изпълнява домакинската си работа, грижи се за две малки внучета, води ги на училище, прибира ги, готви, обгрижва ги с достатъчно физическо натоварване, но не е влизала в болница Това е голямо удовлетворение за мен като лекар.

– Какво заболяване е сърдечната недостатъчност?

– Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си, ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечносъдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставянето на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от бъдещето при редица онкологични заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

– Кои са основните и най-често срещаните причини за развитието на сърдечната недостатъчност?

– Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), неадекватно лекувана артериална хипертония, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Искам да подчертая, че нашата цел – не само на кардиолозите, а дори и на обществото ни, е да наблегнем на първичната превенция. Сърдечната недостатъчност е краен етап на много сърдечносъдови заболявания, затова те трябва да бъдат диагностицирани и лекувани навреме.

Д-р Бистра Добрева-Яцева

– За какви симптоми трябва да следим и кога да потърсим медицинска помощ?

– Симптомите на сърдечната недостатъчност включват задух, умора, дори при обичайни ежедневни дейности, отоци по крайниците, кашлица – особено нощем, невъзможност да се заеме легнало положение в леглото – често пациентите споделят, че спят седнали. Това са симптомите на вече изявената сърдечна недостатъчност, чието лечение е трудно и продължава до края на живота.

Най-важната задача на лекарите и обществото е профилактика и контрол на всички състояния, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност. Това са адекватно и своевременно лечение на артериалната хипертония, дислипидемията, захарния диабет, тютюнопушенето, контрол на наднорменото тегло и извършването на адекватна физическа активност.

Също така, от голяма важност са навременната оперативна корекция на вродени и придобити пороци, диагностиката и лечението на коронарната болест, преди реализирането на инфаркт. Съществена роля играят както редовният лекарски контрол, така и лабораторният мониторинг.

Пациентите трябва редовно да поддържат връзка с лекуващия си лекар и да приемат точно предписаните им лекарства. Важно е да не ги спират по свое решение и да имат доверие на своя лекар. Борбата със сърдечната недостатъчност е взаимна – нужно е не само лекарят, но и пациентът да положи усилия и да вземе живота си в ръце.

– По последни данни, колко хора в България са засегнати от това заболяване?

– В България със сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог. По данни на НЗОК, в област Пловдив болните са близо 12 000, като 90% от тях са на възраст над 65 години. Всяка година болниците в областта отчитат близо 11 000 хоспитализации по повод сърдечна недостатъчност.

– В какво се състои лечението на сърдечна недостатъчност? Изцяло или частично се покрива терапията от Здравната каса?

– Сърдечната недостатъчност е трудно за лечение заболяване, което инвалидизира пациентите и скъсява живота им. И все пак, през последните години в рутинна употреба навлязоха иновативни медикаменти, които дават нов шанс за качествен живот. Всички се реимбурсират по НЗОК, някои са с протокол. Също така се използват различни имплантируеми устройства – пейсмейкъри, ресинхронизираща терапия, кардиовертер-дефибрилатор и други, също по НЗОК.

– Какви са прогнозите за развитието на това заболяване?

– За съжаление, 50% от пациентите умират до петата година от поставяне на диагнозата. Счита се, че ако болният преживее повече от 5 години, това е успех. Нашият стремеж като лекари, е да увеличим преживяемостта и годините живот на тези пациенти. И не само да увеличим годините, но и те да бъдат изживени с добро качество на живот – с минимално или никакво отражение върху ежедневието.

А по отношение на сърдечната недостатъчност, не можем да кажем, че заболяването не се отразява негативно на ежедневните дейности. Най-сериозният симптом, тежката умора, влияе много върху всяка дейност на болния човек – ролята му в семейството, на работното място и личния живот.

Проблемът е социалнозначим, защото голяма част от тези пациенти са в работоспособна възраст. За щастие, в практиката си имам много случаи, в които тази 5-годишна преживяемост се е увеличила и е достигнала до 6, 7, 10 и повече години живот.

Деляна УЗУНОВА