Помогнете си с Алое вера при артрит

Алое вера е член на семейство Лилии (Liliaceae), въпреки че има вид на кактус.

То произлиза от Източна и Южна Африка, но се е разпространило в голяма част от по-топлите райони на света и често се отглежда в домашни условия.

Растението има жълти цветове и триъгълни месести листа с назъбени ръбове, които изникват от една централна основа. То може да израсне до около 0,6 м височина.

Всяко листо се състои от три слоя. Месестата вътрешна част съдържа голямо количество бистър гел.

Горчивият жълт сок от средния (латексов) слой на листото съдържа вещества наречени антрахинони, които оказват силно слабително действие. Влакнестата външна част на листото изпълнява защитна функция.

От 2008 г. веществото ацеманан е било одобрено за употреба срещу някои видове рак при котки и кучета. Засега, обаче не е разрешено да се използва върху хората.

Ацемананът е един от многото захариди, съдържащи се в Алое вера. Някои от другите са арабиноза, целулоза, галактоза, маноза и ксилоза.

Смята се, че простагландините, третата важна група от съединения в растението, играят важна роля за заздравяване на раните. Алое вера съдържа мастни киселини, ензими, аминокиселини, витамини, минерали и други вещества.

Взаимодействието на всички тези компоненти благоприятства заздравяването на рани.

Лечението се осъществява с подкрепата на противовъзпалителни компоненти. То включва и някои гликопротеини и салицилати, и вещества, които стимулират растежа на кожата и съединителната тъкан.

Алое вера съдържа множество витамини и минерали, които са необходими за оздравяване, включително и витамин С, витамин Е и цинк. Освен това има противогъбичен и антибактериален ефект и по този начин помага за предотвратяване на инфекции на рани.

Едно проучване доказва, че то е по-полезно от антисептичния сребърен сулфадиазин срещу редица често срещани бактерии, причиняващи кожни проблеми. В допълнение към лечебните му ефекти Алое вера притежава хидратиращи и болкоуспокояващи свойства.

Продуктите със съдържание на Алое вера гел могат да се използват и вътрешно. Те не трябва да съдържат слабителните химикали от средния латексов слой.

Има известни доказателства, че сокът от Алое вера има благотворен ефект върху пептичната язва и може би възпрепятства причиняващата я бактерия Helicobacter pylori.

Смята се, че растението има успокояващ ефект върху язвата. Алое вера пречи на освобождаването на солна киселина от стомаха, може да повлияе положително и на колита.

При експерименти върху мишки е показано, че Алое вера действа стабилизиращо върху кръвната захар и е и възможно да има ефект при лечението на диабет.

Някои учени препоръчват перорално приемане на екстракт от Алое вера от пациенти с астма, които не са зависими от стероиди, тъй като това може да подобри симптомите им.

Предполга се, но няма достатъчни доказателства, че растението може да се ползва за превенция на камъни в бъбреците и облекчаване на артритната болка.

Продуктите на Алое вера, получени от латексовия слой на листата, се приемат през устата с цел слабителен ефекг. Във високи дози те могат да причинят болезнени контракции на червата, затова първоначално се препоръчват по-леки мерки.

Имунностимулантът ацеманан е с променлива концентрация в растението и в производните му продукти, но пък съществува и в пречистена, фармацевтично одобрена форма.

Под формата на инжекции се използва във ветеринарната медицина за лечение на фибросаркома и котешка левкемия, състояние, причинено от вирус от семейството на СПИН.

Вътрешната употреба на Алое вера естествен латекс може да оцвети урината в червено и да предизвика болка в корема или спазми.