От къде растението носи името „глухарче“ – оттам, че плодът му хвърчилка, ако попадне в ушите, особено на малките деца, причинява временно оглушаване. Ако не се вземат мерки за своевременно отстраняване на хвърчилката, състоянието може да се задълбочи.

Използваема част на глухарче
Използва се цялото растение, заедно с корените. Листата се берат и използват пресни през пролетта. Стръковете се берат по време на цъфтежа на глухарчето, а корените се вадят през есента когато надземната му част започва да вехне.
Лечебни свойства и приложение на глухарче
Свойства на билката:
- общотонизиращо, жлъчегонно и пикочогонно;
- противоглистно;
- повишава обмяната на веществата;
- регулира кръвното налягане;
- увеличава количеството на урината;
- увеличава кърмата;
- възбужда апетита;
- намалява холестерола;
- пречиства кръвта;
- повишава инсулиновата секреция;
- повишава стомашната секреция – поддържа и стимулира функциите на храносмилателния тракт.
- при бъбречно-каменна болест;
- чернодробни заболявания;
- висок холестерол;
- алергии;
- при запек;
- атеросклероза;
- артрит и ревматизъм;
- подагра;
- кашлица;
- болести на далака;
- газове;
- кръвохрачене;
- анемия;
- безапетитие;
- пролетна умора;
- невроза и безсъние;
- брадавици, акне, екзема и други кожни проблеми;
- помага още при състояния на авитаминози и диабет, воднянка и хемороиди, жълтеница.
Начин на употреба
- извлек – в половин литър студена вода се нарязват 2 супени лъжици корени или листа от глухарче и се оставят да киснат 10 часа. Прецежда се и се пие три пъти дневно преди хранене, по 1 кафена чашка.
- запарка – приготвя се от коренищата и цветните кошнички на растението.
- студен извлек – приготвя се от надземната част и коренищата на радиката.
- чай – приготвя се предимно от корените на глухарчето, като за целта могат да се използват всички части на билката – две чаени лъжици корени и листа от глухарче се варят в 300 милилитра вода в продължение на 10 минути. Прецежда се. От този чай се пият по 2-3 чаши на ден. Това е рецептата, която се използва за борба с раковите клетки, в много случаи съпровождаща терапията на раковото заболяване.

