През пролетта първото дърво, което цъфва, е дрянът. Интересното е обаче, че последен узрява. У нас той се среща най-вече в широколистните гори, както и в много градини.

Дрянът е българското вълшебно дърво. От клонките му се правят сурвачките за Коледа, използва се за гадаене и присъства в редица други обичаи. В древността римляните и гърците осолявали или мариновали още зелените плодочета на дървото и ги консумирали вместо маслини. През годините най-здравите и красиви оръжия, както и добрите кавали и всички дървени части на гайдите, се правели от дрян.

Цветчетата на дряна са жълти, а листата червени през есента и зелени през останалата част от годината. Узрелите късно през есента плодчета – дренките, притежават характерен стипчив вкус.

Те често биват пренебрегвани, тъй като малцина знаят за невероятните им ползи. В състава на дренките има голямо количество вода, белтъчини, целулоза, органични киселини, калций, калий, фосфор, желязо, танини и пектин. Впечатляващо е и нивото на витамин С, доближаващо се до това в шипките.

Най-добре е дренките да се берат в сухо време. Мокрите дренки лесно плесенясват. Те имат изразени бактерицидни свойства.

Народната медицина използва този горски вълшебник от хилядолетия. От листата се приготвя отвара за лечение на всякакви стомашно-чревни болести, а с отвара от плодовете се лекуват простудни заболявания и треска.

Дренки се препоръчват при разстроен стомах, силно кръвотечение и висока температура. Действат успокояващо, а заедно с кората имат противовъзпалителни, противоанемични, диуретични и затягащи свойства. Отвара от дренки се прилага при възпалени венци.

Отвара от дренки се приготвя, като 50 г дренки се сварят за 15 минути в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода. Може и леко подсладена, като се ядат и плодовете.

Отвара от корите на дряна се приготвя, като 1 кафена лъжичка от тях се вари 10 минути в 300 мл вода. Полученото се прецежда и от него се пие по 1 винена чаша преди всяко ядене, 3 пъти дневно. Използва се и за жабурене при болка във венците.