Чревните паразитози, широко разпространени в миналото, с подобряване на хигиенните условия, чувствително намаляват през последните години. Лечението на опаразитяването трябва да става винаги от лекар. За тази цел съществуват ефикасни препарати. В народната медицина срещу чревните паразити се използват неголям брой растения, някои от които намират приложение и в научната медицина.

Активните вещества в растенията влияят върху нервната система на паразитите и стават причина те да се откъснат от червата и да бъдат изхвърлени чрез изпражненията. Тези вещества, ако се резорбират, могат да бъдат отровни и за човека. От описаните растения само тиквеното семе би могло да се прилага при домашни условия. Другите билки не трябва да се използват за самолечение.

Едно от най-често използваните лекарства при паразитози е мъжката папрат (лат. Dryopteris filix-mas). Описание. Многогодишно тревисто растение с едро, до 30 см дълго, дебело, косо възходящо или хоризонтално коренище, покрито с остатъци от листни дръжки на миналогодишни листа. Листата са до 1 м дълги, с по-къси от петурата дръжки, в очертание елипсовидно продълговати, два пъти пересто нарязани.

Разпространение. Разпространено е из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 м надморска височина.

Действие и приложение. Коренището на мъжката папрат съдържа няколко производни на флороглуцина, които подтискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност. Дразнят лигавиците и предизвикват възпаление. Използват се маслени, етерни и други извлеци от коренището или препарати, получени от активните вещества в него. Прилагат се за лечение на панделковидните глисти (тениите), като се спазват съвсем точно назначените от лекаря доза, диета и схема на лечение. Непременно след лекарството трябва да се вземе солево очистително — английска сол. (Да не се взема рнциново масло!) Никога не трябва да се приема без лекарско назначение и надзор.

Употребяема част. Използва се коренището (Rhizoma Filicis-maris), което се изважда през есента или в ранна пролет. Да не се смесва с коренището на женската папрат (Athirium iilix-femina (L.) Roth.

Химичен състав. Съдържа редица производни нт флороглуцина — аспидинол, албаспидин, филиксова киселина (филицин), флаваспидинова киселина и др. Освен това в коренището се съдържат етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещества, тлъсто масло, скорбяла и др.

Източник: puls.bg