Захарният диабет се характеризира с дисбаланс във въглехидратната, белтъчната и липидната обмяна и високи нива на кръвна захар в серума на пациентите. Има хронично-прогресиращ ход, водещ до дегенеративни промени в много органи и системи на организма. Измененията по кожата на диабетиците са изключително многообразни, проявяващи се в хода на заболяването.

Инсулинът е един от факторите, обезпечаващи нормалната пролиферация и диференциация на кератиноцитите в епидермиса, като служи и за поддържане на съединително-тъканните протеини в дермата.

Хронично повишените нива на кръвна захар водят до неензимно гликиране на протеините в кожата и натрупване на необратими крайни продукти на гликирането, което води до директна кожна увреда. Метаболитният дисбаланс е непосредствена причина за сърбеж, сухота и задебеляване на кожата, ограничена ставна подвижност, както и чести изменения от типа на acanthosis nigricans.

Имунната дисфункция, ангиопатия и невропатия са предразполагащи фактори за кожни инфекции и язви, особено по долните крайници. Едновременно с това, съществуват и диабет-асоциирани кожни прояви с неясна патогенеза – dermatopathia diabetica, necrobiosis lipoidica.

Добрият метаболитен контрол може да предотврати някои от тези състояния, както и усложненията на захарния диабет. Същевременно, повечето от антидиабетичните медикаменти могат да доведат до странични реакции с дерматологична изява (от уртикария и фотодерматит при употреба на сулфанилурейни деривати, до некротизиращ фасциит на мястото на апликация при инжекционното приложение на инсулин или медикаментозно провокирани автоимунни заболявания).

Горепосочените факти обясняват голямото многообразие на кожните промени при захарен диабет и заедно с това правят изключително трудно изработването на единна класификация за тях. След проведените ретроспективни популационни проучвания върху огромен брой диабетици някои автори класифицират дерматологичните промени според типа диабет.

Кожни промени, свързани с усложненията на диабета се дължат основно на промените по сетивната система и кръвоносните съдове. Налице е повишена потливост – хиперхидроза, трофични и съдови улцерации (язви) по долните крайници, до оформяне на диабетно ходило и гангрена в по-тежките случаи. Чести са и кожните инфекции, свързани с диабета (бактериални, вирусни, микотични, паразитни). Алергичните кожни реакции също не са за подценяване – но най-често се дължат на терапията, която се прилага (системни и локални).

Често срещани дерматози, които се развиват паралелено при пациенти със захарен диабет са витилиго, атопичен дерматит, алопеция ареата, псориазис, акне, келоиди и други.