Фолиевата киселина (фолат) е вид водно разтворим витамин, принадлежащ към тези от група В, а именно – В9 или фолацин. Както и всички останали, така и този витамин има ключова роля в сложната система от биохимични реакции в организма. Особено важен е фолатът за синтезата на компонентите на ДНК, а това го прави изключително необходим най-вече за клетките, характеризиращи се с усилено делене. Това включва кръвотворенето, както и всички процеси по време на растежа и развитието през ембрионалния и феталния живот и, разбира се, детската възраст. Своята роля фолатът осъществява съвместно с витамин В12. Фолиевата киселина има отношение и към метаболизма на някои аминокиселини като хомоцистеина.
Човешкият организъм си набавя фолиевата киселина отвън, чрез храната, т.е. не си я синтезира сам. Много са хранителните източници на фолати, а абсорбцията им в чревния тракт не е еднаква за всеки от тях. Името на фолиевата киселина произлиза от латински, като folium – листо. Именно листните зеленчуци са едни от най-важните източници на витамина. Наред с тях обаче, не бива в никакъв случай да се пренебрегва и ролята на зърнените храни, на бобовите растения, на ядки като слънчогледовото семе и фъстъци, някои плодове. Ценни в това отношение са още черния дроб и яйцата, както и маята за хляб.

През последните години много се заговори за ползата от нея за профилактиката на вродени аномалии. Доказано бе, че адекватният прием на витамина поне няколко месеца преди и в първите лунарни месеци след забременяването, драстично понижава честотата на вродените дефекти на невралната тръба и по-точно на spina bifida и anencephalia. Има данни, че ползата от фолатите не спира до тук, а са важни в профилактиката и на вродените сърдечни аномалии, дефекти на устните и небцето, аномалии на пикочо-половите пътища и др. Недостатъчно ясни са твърдения, че фолиевата киселина може да предпази от хромозомни аномалии като синдром на Даун или този на „чупливата Х-хромозома“. Напоследък обаче се препоръчва и мъжете, на които предстои да станат бащи, също да осигуряват достатъчен прием на фолати с оглед редуцирането на хромозомни вариации в сперматозоидите.
Полза от фолиевата киселина се търси и в други аспекти и дори и сега текат не малко клинични изпитвания за намирането на такава. Такъв пример може да бъде ролята и в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Вече стана въпрос, че фолатите имат отношение към обмяната на хомоцистеин. Наред с другите рискови фактори за исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, и високото ниво на хомоцистеина също се счита за такъв – потенцира развитието на атеросклерозата и свързаните с нея усложнения. Достатъчният прием на фолиева киселина значимо редуцира стойността на хомоцистеина в кръвта, но засега няма клинично значима полза от употребата на витамина. Кардиолози и невролози за единодушни, че понастоящем няма основание фолиевата киселина да се взима превантивно срещу ИБС и инсулт.
Сходна е и ситуацията с профилактиката на злокачествените заболявания. Ясно е, че в основата на последните стои генетична компонента. Наличието на достатъчно фолат би осигурило нормална ДНК синтеза и репарация при грешки. Учени се надяват да намерят превантивна стойност по отношение на много ракови заболявания. Засега обаче данните са противоречиви и дори се счита, че витаминът може да ускори канцерогенезата при налични преканцерозни състояния.
Дефицитът на фолати настъпва, когато приемът и усвояването на фолатите не съответстват на нуждите на организма. Такива са бременността и кърменето, хронични заболявания на бъбреците и черния дроб, малабсорбция с различна етиология, алкохолна злоупотреба. Увеличена е нуждата от фолиева киселина при някои видове анемия. Медикаменти като антиконвулсанти като фенитоин и др., барбитурати, метотрексат, сулфасалазин, изписван при хронични възпаления на дебелото черво, метформин за контрол над диабета, също могат да индуцират недостатъчност на фолиева киселина.
Израз на този недостиг е мегалобластната анемия. Както казахме, фолиевата киселина е важна в синтезата на ДНК, а кръвотворната функция е една от основните засегнати. Това провокира появата на характерни еритроцити в периферната кръв, но и изменения и в другите кръвни клетки. Такава находка може да се наблюдава и във връзка с недостиг на витамин В12. Правилното лечение тук изисква изясняване на генезата на анемията и едва тогава пристъпване към коректно терапевтично поведение.
По отношение на антифолатите в терапията на неоплазиите, като метотрексата – те могат да провокират изявата на фолатен дефицит – с лезии по лигавиците на устната кухина и стомашно-чревни смущения, алопеция, увреждане на чернодробната функция и хемопоезата и др. Добавянето на фолиева киселина в терапията обаче може да опорочи химиотерапията.
Метотрексатът намира приложение при много автоимунни заболявания – лупус, ревматодиен артрит, склеродермия, при хронични възпалителни заболявания на червата и др. Тук добавянето на фолати се счита, че не влошава търсения имуносупресивен ефект.
Алкохолизмът е свързан с дефицит на множество витамини и минерали, сред които и фолиевата киселина. Това се дължи както на хроничните изменения в чревния тракт, на чернодробната и панкреасна фунцкия при тези лица, но и също във връзка с некачествения начин на хранене.
Терапевтично фолиевата киселина се прилага при всички случаи на недостиг. Обсъждано е приложението и в лечението на синдрома на хроничната умора, депресията като афективно разстройство, когнитивните нарушения и сърдечно-съдови заболявания, но на този етап липсват статистически значими доказателства за ефективността при тези състояния.


