от д-р Спас Иванов – хирург във ВИТА

Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) възниква при регулярното връщане на стомашен сок към хранопровода. Този рефлукс на силно киселинния стомашен сок дразни лигавицата в долната част на хранопровода и може да доведе до неговото възпаление (езофагит).

Много хора страдат от „киселини“ от време на време. Но болестното състояние ГЕРБ се определя като рефлукс, който се случва поне 2 пъти в една седмица. Според д-р Иванов, при повечето от болните оплакванията могат да се овладеят с промяна в начина на живот и анти-ацидни средства, но има и такива, които се нуждаят от по-сериозно лечение, включително и оперативно.Симптоми:

• Парене зад гръдната кост (пирозис), обикновено след хранене, което може да бъде по-силно изразено през нощта;
• Болка в гърдите;
• Трудно преглъщане;
• Регургитация (връщане) на храна или кисело-горчив сок;
• Усещане за „бучка“ в гърлото.

Хората с по-тежък нощен рефлукс могат да се оплакват и от:

• Хронична кашлица;
• Ларингит;
• Новопоявила се или обостряне на налична АСТМА;
• Нарушения в съня.

Кога да посетим доктор?

Хората с оплаквания от болка в гърдите, задух, изтръпване на долната челюст и в лявата ръка, трябва незабавно да потърсят спешна помощ, тъй като (поради припокриващи се симптоми) може да се касае за сърдечен инфаркт.
В останалите случаи трябва да запишем час при специалист (гастроентеролог/хирург), ако:

• Ако изпитваме често (повече от 2 пъти в седмицата) някои от горепосочените симптоми на ГЕРБ;
• Ако приемаме анти-ацидни средства повече от 2 пъти в седмицата.

Причини за заболяването:

ГЕРБ се обуславя от честия и регулярен киселинен рефлукс. Когато се храним, сдъвканата храна преминава от гърлото към горната част на хранопровода и се придвижва надолу благодарение на специфичното движение на мускулния слой на хранопровода – перисталтика. В долната част на хранопровода (непосредствено преди връзката му със стомаха) мускулният слой е задебелен и образува сфинктер – долен езогфагеален сфинктер (ДЕС). При достигане на хапката/глътката до ДЕС, той се отпуска и позволява преминаването й в стомаха, след което се затваря отново.
Ако ДЕС не се релаксира нормално или е отслабен, липсва нормалната бариера и киселинното съдържимо на стомаха може да се връща безпроблемно към хранопровода. Това води до хронично дразнене на лигавицата на хранопровода и до нейното възпаление.

Рискови фактори за ГЕРБ:

Състоянието и болестите, които могат да увеличат риска от ГЕРБ, са:

• Затлъстяване;
• Хиатална херния;
• Бременност;
• Болести на съединителната тъкан (Склеродерма и др.);
• Забавено изпразване на стомаха.

Фактори, които могат да влошат ГЕРБ:

• Пушене;
• Хранене с големи порции или хранене късно вечер;
• Хранене с богати на мазнини храни или пържени храни;
• Прием на алкохол, кафе;
• Прием на определени лекарства (Аспирин и др).

Усложнения:

С времето хроничното възпаление в долната част на хранопровода може да доведе до

• Стесняване (стриктура) на хранопровода;
• Образуване на цикатрициална тъкан, която стеснява просвета на хранопровода и води до проблеми в преглъщането;
• Язва на хранопровода

/ Язвата може да се усложни с кървене или да причинява болка при преглъщане/;

• Предракови (преканцерозни) промени (Barrett-ов хранопровод).

Дългогодишното хроничното дразнене от стомашния сок може да доведе до специфични изменения в лигавицата в долната част на хранопровода (метаплазия), които са свързани с повишен риск от рак на хранопровода.

Диагноза:

Диагнозата ГЕРБ може да се предположи при преглед от специалист на база анамнеза и симптоми, но за потвърждаването й е необходима гастроскопия. Това е обективен метод за доказване на възпаление и промени по лигавицата на хранопровода, като позволява и вземането на биопсичен материал (при усложнените форми).

Контрастно рентгеново изледване – серия от рентгенови снимки след преглъщане на контрастно вещество. Използва се предимно при пациенти с проблеми в преглъщането.

Други специфични изследвания са pH-метрия (изследване на киселинността в долната част на хранопровода) и манометрия (проследява контракциите на долния езофагеален сфинктер), които се използват по-рядко в практиката.

Лечение:

Лечението почти винаги започва с препоръка за промяна в начина на живот – начина на хранене, редукция на тегло, ограничаване/спиране на тютюнопушене, алкохол, кафе и т.н. Задължително се изписват и медикаменти за намаляване на киселинността. Те биват осново три групи – анти-ациди (директно неутрализиращи киселото съдържимо на стомаха), H2-блокери (ранитидин, фамотидин) и инхибитори на протонната помпа PPI (омепразол, есомепразол, пантопразол и др.).
Освен това лечението вклюва и редовен (ежегоден) контрол на състоянието при специалист – с гастроскопия или други методи.

Най-често ГЕРБ успява да се лекува и контролира консервативно с посочените методи.

При тежките форми, както и при предраковите състояния, най-добър ефект има оперативното лечение.