Топлинният удар е патологично състояние, причинено от неспособността на организма да се справи с високата температура на околната среда. Основната причина за прегряване е нарушение на терморегулацията.
Човешкото тяло функционира нормално при температура на кръвта и вътрешните органи около 37 ° C. Колебанията в температурата трябва да са минимални и не трябва да надвишават 1,5 ° C. Терморегулацията на организма до голяма степен зависи от правилното функциониране на топлинните рецептори – нервни образования, чувствителни към промените в околната температура.
Терморецепторите в човешкият организъм са разположени предимно по кожата, лигавиците на устата и горните дихателни пътища. Те се намират също така и в стените на подкожни вени и вътрешните органи.
Повърхностните терморецептори са главно по кожата на лицето и по-малко – на торса и краката. Температурните рецептори могат най-общо да се разделят на рецептори за „топло“ и „студено“.
Ако околната температура е съвместима с живота на един организъм, терморецепторите подават сигнал, които се провежда по нервните пътища чак до централната нервна система. По този начин се контролира терморегулацията на организма.
Ако температурата на тялото се повиши от прекия ефект на топлинните лъчения или се увеличи вътрешната температура (например при мускулна дейност), терморегулаторите веднага реагират. Леките увреждания от прегряването на тялото се проявяват няколко дни по-късно.
Някои от най-честите проблемите дължащи се на високата температура са:
температурни отоци – възникват вследствие на увеличено вътресъдово хидростатично налягане и задържане на течност в тъканите, особено на крайниците.
топлинни крампи и топлинна тетания – краткотрайни и болезнени спазми на най-натоварените мускулни групи (рамената, бедрата и подбедрицита)
топлинен обрив – сърбящ и зачервен обрив в областите, покрити от дрехите. Най-често е резултат от възпаление на потните жлези.
В резултат от общо прегряване на тялото има опасност от топлинен удар. Това е тежко патологично състояние, причинено от неспособността на организма да се справи с високата температура на околната среда. В по-редки случаи топлинен удар може да се предизвика от неправилно дозиране на миорелаксанти, прилагани в анестезиологиятя. Това състояние се нарича хипертермичен синдром.
Освен дългото излагане на пряка слънчева светлина, има и други фактори, повишаващи риска от топлинен удар. Такива са:
- носенето на прилепнали, плътни и тъмни дрехи дрехи
- дългият престой в затворени помещения с лоша вентилация
- наднормено тегло
- тютюнопушене
- злоупотреба с алкохол, наркотици или медикаменти
- психоемоционален стрес
- ендокринни заболявания
- неврологични заболявания
- сърдечно-съдови заболявания
- употребата на някои лекарства, дори приемани по предписаната от лекар схема
Основната причина за топлинния удар е нарушената терморегулация, определяща бързото и значително повишавани на температурата на органите и тъканите. Това води до промени във водно-електролитния баланс, хомеостазата на организма, нарушаване на функциите на централната нервна система, сърдечно-съдовата и дихателната система,, черния дроб, бъбреците, развитие на дехидратация.
Началото на топлинния удар обикновено е внезапно. Рядко се наблюдава предшестващ период, който се характеризира с мускулни болки, чувство на жажда и др. Пострадалият губи съзнание и дори съществува риск да изпадне в кома, телесната му температура значително се повишава (над 39,6 ° С). Кожата обикновено е суха, гореща, пулсът е учестен и често аритмичен. Регистрира се понижено кръвното налягане, недостиг на въздух и повърхностно дишане. Макар и в по-редки случаи, може да има и поражения на нервната система.
Спешна помощ трябва да бъде насочени към бързо охлаждане на тялото. За тази цел се препоръчва пострадалият да бъде положен в хладно, проветриво помещение или потопен във вана с температура на водата 18 – 20 ° C. Препоръчително е и охлаждане чрез поставяне на лед върху главата, аксиларните и ингвинални зони и гъба.
Състоянието изисква лечение в болнично заведение, под контрол на специалист. Въпреки това действията насочени към охлаждането на тялото трябва да започнат още при първите съмнения за състоянието и по време на транспортиране на пострадалия.
