Онкопсихологът Дмитрий Лицов е магистър по психология, ръководител на психологически център, преподавател в Международната висша школа по практическа психология. Предлагаме ви най-интересните моменти от интервю с Дмитрий Лицов, в което той говори за физическата и психоемоционална природа на рака, връзката живот-смърт, а също и за помощта, която няма да навреди.

“Това обаче се случва и на психоемоционално ниво: на физическо ниво болните клетки се делят и изяждат здравите, за да живеят, но на психоемоционално, на душевно ниво, също се случва някакво “самоизяждане”. Има много изследвания на тази тема и данните потвърждават следното: има нещо, поради което човек започва да се самоунищожава
Това може да е чувство на вина, обида, гняв. Практиката го потвърждава: в около 75% от случаите на рак година и половина-две преди той да се развие, в живота на пациента се е случило някакво тежко събитие, някаква емоционална загуба, той е загубил нещо ценно и значимо, и не може да се справи с това. Тогава попада в хроничен стрес, който в крайна сметка потиска имунната система, тя престава да контролира атипичните клетки и се развива онкология. Има примери в това отношение, които доказват, че определен вид психоемоционална травма, предизвиква конкретна форма на рак“, обясни специалистът.
Дмитрий Лицов
Често възниква въпросът трябва ли болният човек да научи веднага, че има рак? В Европа е прието да се говори за тази диагноза и психологът смята, че това е правилно.
“Човек има право да знае какво се случва с него и пред какво е изправен. Мой колега онколог обаче смята, че пациентът има право да научи, че има рак, но също така има право и да не научи за това. Отначало тази позиция не ми беше съвсем разбираема. Аз например, казах една полуистина на моята майка, на която откриха рак на стомаха. Но това изигра основна роля, когато мама реши ще се бори ли с тази болест, или не. Фактически тази полуистина ни позволи да отложим, да “излъжем” смъртта с цели 4 месеца. В това отношение много зависи от психиката на човека, от неговата емоционалност и стресоустойчивост. Случва се определен човек да не е готов да научи тежката диагноза. И ще дам конкретен пример: в една от моите психотерапевтични групи имах клиент, който сподели, че му открили някакви “възелчета”


