Проф. д-р Боян Лозанов е специалист по ендокринология и болести на обмяната.Завършил е медицина в МУ-Пловдив през 1958. Има специалности по вътрешни болести (1965) и ендокринология (1969). Специализирал е тиреоидология в Англия (университетите в Ню Касъл, Лондон и Оксфорд). Национален консултант по ендокринология в периода 1997 – 2000 година. Член е на Европейската Тиреоидна Асоциация (ЕТА) и Европейската асоциация по ендокринология (ЕСЕ). В момента е началник на Клиниката по ендокринология и нефрология в Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда.

Разговаряме с него по повод Международната тиреоидна седмица – от 25 до 31 май 2018 г. Тази година мотото на кампанията е „Време е да проверите контролния панел на тялото си!“.. Организатор на инициативата, за пета поредна година, е Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза в България (ВИОМ).  В рамките на инициативата на 30 май 2018 г. в Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда ще бъдат организирани безплатни скринингови прегледи за бременни и жени в репродуктивна възраст (18-45 г.), които досега не са били диагностицирани с тиреоидни заболявания.

Проф. Лозанов, какъв е броят на хората, които са засегнати от тиреоидни заболявания в България?

Според няколко проучвания, проведени в периода 2006 – 2012, 10-12% от населението на страната има нарушена функция на щитовидната жлеза. От тях 4-6% са с хипотиреоидизъм, 2-3% с тиретоксикоза, и над 5% с тиреоидит на Хашимото. Честотата на възлестите гуши е 23-24%. Ракът на щитовидната жлеза към 2014 г е отчетен на 4.8/100,000 – 350 случаи за една година. Преди въвеждане на профилактиката с йодирана сол тези цифри са били значително по-високи. Обобщено, към 2018 г, болестите на щитовидната жлеза засягат близо  1 милион българи, като тук не се включват случаите с леки, неизявени и недиагностицирани форми. Възрастовото разпределение е неравномерно. В по-високите възрастови групи честотата нараства до 20%, преобладава намалената тиреоидна функция – хипотиреоидизъм.

Тиреоидните заболявания имат важно медико-биологично значение. Те водят до нарастване на сърдечно-съдовите заболявания и атеросклерозата, а от там до повишаване на смъртността. При децата обуславят непълноценно нервно-психическо развитие, а при жените в репродуктивна възраст водят до намаляване на  раждаемостта поради стерилитет, спонтанни аборти и аномалии на бременността, както и повишена неонатална смъртност. За щастие, при навременна диагноза тиреоидните заболявания са преодолими и в много случаи могат да бъдат излекувани. Изключително важна роля за това има йодният прием, тъй като йодът е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, определящ тяхната активност и секреция.

Мъжете или жените страдат по-често от тях?

Тиреоидните заболявания са от 3 до 5 пъти по-чести при жените, като това съотношение е различно в зависимост от вида на нарушенията, възрастта, региона на местоживеене. Тези полови различия са валидни за всички раси и райони на света. Очевидно, женският пол има своите генетични полови характеристики, които обуславят повишената заболеваемост, значение имат и  женските полови хормони.

Има ли яснота какво отключва тиреоидните заболявания?

Външните фактори са от съществено значение за появата на тиреоидните заболявания. На първо място е значението на йодът. Йодният дефицит, както и йодният излишък, могат да доведат до появата на гуша и нарушения в хормоналната секреция. Типичен пример за това са йоддефициитните заболявания в ендемичните райони, бедни на йод (/планински, полупланински места). Значение има също замърсяването на почвите и морските басейни с различни химически вещества, пестициди и други.
За изявата на хормонални разстройства /хипер- или хипотиреоидизъм/ голямо значение има стресът, както и наличието на хронични и вирусни инфекции. Тютюнопушенето увеличава риска за такива нарушения с 10-12%, особено в детско-юношеска възраст (включително пребиваването в задимени помещения). Храненето също играе роля – както гладуването, така и затлъстяването, приемът на някои храни ( например неконтролирана и честа консумация на зеле, цвекло и др.).

Какво се смята за честа консумация на зеле и цвекло? Ако нарушението във функцията на жлезата е предизвикано от неправилно хранене, този процес обратим ли е, т.е. ще изчезне ли, ако човек започне да се храни пълноценно?

Има се предвид честа консумация на тези храни  като редовна съставка в ежедневното меню, при лица на вегетариански режим или вегани, което може да допринесе за изявата на гуша. Някои от съдържащите се в тези храни органични съединения потискат хормоналната секреция на щитовидната жлеза, особено ако е налице йоден дефицит или автоимунен тиреоидит (Хашимото).Това е обратимо при условие на достатъчен йоден прием. Трябва да се има предвид, че близо 60% от йодните нужди се покриват от животинската храна. Ако тя се изключи,  необходим е допълнителен прием на йод под форма йод-съдържащи храни (орехи, водорасли, морски дарове).

Каква е ролята на наследствеността?

Наследствеността определя риск за автоимунни тиреоидни заболявания (Базедова болест, тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидизъм), както и за  злокачествени тиреоидни заболявания. Този риск е по-голям при жените, особено след 40-годишна възраст. Наследственост може да има при случаите с възлеста гуша, вроден хипотиреоидизъм, дължащ се на ензимни дефекти или резистентност на тъканите към тиреоидните хормони (Синдром на Рефетов). Наследствеността може да се прояви в различни периоди от живота – спонтанно или под въздействие на външни фактори. Фамилната анамнеза е важна за скрининг на рисковите групи, особено при жени в детеродна възраст и бременни.

Задължително ли е ако майката има тиреоидно заболяване и дъщерята да се разболее в един момент?

Не е задължително. Рискът може да се предава и през поколение. Той е значително по-висок ако и двамата родители или няколко членове от фамилията имат тиреоидно автоимунно заболяване или гуша. Не трябва де се пренебрегва и ролята на външните фактори, особено на тютюнопушенето и храненето. Дефицитното, непълноценно хранене увеличава генетичния риск и може да има своето отражение в следващите поколения, по законите на епигенетиката.

Как можем да разберем, че имаме проблем с щитовидната си жлеза? Има ли някакви белези, които да ни насочат?

Когато жлезата е увеличена, това е видимо по предната повърхност на шията, като  понякога може изцяло да промени релефа й и дори да изпъкне напред и встрани, с чувство на притискане.
При повишена функция се явява сърцебиене, „прескачане“ на сърцето, повишаване на кръвното налягане, обилно изпотяване, тремор на ръцете, нервно напрежение, лесна умора, намаление на телесното тегло. При намалена функция (хипотиреоидизъм) сърдечната дейност е забавена, кожата е суха и хладна, умствената дейност e нарушена, паметта отслабена, налице е често главоболие, теглото се увеличава, въпреки  намаления апетит. И в двата случая може да има нарушения в менструалния цикъл, невъзможност за забременяване или спонтанни аборти – по-често при хопотиреоидизъм.

Как се установяват заболяванията на щитовидната жлеза?

Диагнозата се основава на клинично, ехографско и лабораторно изследване, в определени случаи, когато е необходимо, се взима и биопсия. Определящо за доказване на хипер- или хипотиреоидизъм е изследването на тиреоидните хормони в кръвта – тиреостимулиращия хормон (ТСХ), свободния тироксин (СТ4), при необходимост и трийодотронин (СТ3). Най-чувствителен показател е ТСХ, който може да установи и най-леки нарушения във функцията на щитовидната жлеза, дори при нормални СТ4 и СТ3 и липса на клинични прояви. Този хормон има изключително важно значение за нормалното протичане на бременността и развитие на плода. По време на бременност ТСХ, трябва да бъде под 2.5 МЕ/Л. От решаващо значение за поставянето на точна диагноза е правилното интерпретиране на резултатите от специалист.

Възможно ли е кръвното изследване да показва, че хормоните са в норма и въпреки това да имаме проблем с щитовидната жлеза, или обратно – на ехограф да не се виждат изменения, а ние да имаме хипер- или хипофункция?

Ехографията е образно изследване, с което се определят размерите и структурата на щитовидната жлеза, както и  на околните тъкани в шийната област. Тя има изключително важно значение в диагностиката на възлите и на тиреоидния рак, особено в съчетание с биопсия и цитологично изследване. Има значение също при възпалителните процеси – тиреоидити с различна етиология. За диагнозата на тиреотоксикозата и хипотиреоидизма,  основно значение има хормоналната диагностика, също и определяне на тиреоидните антитела (МАТ, ТАТ, ТРАТ). Диагнозата трябва да се поставя въз основа на комплексна оценка на показателите в трите направления, тъй като в определени случаи резултатите от едни или други методи могат да не съвпадат. Решаваща е клиничната оценка от страна на лекаря.

Кое е най-често срещаното тиреоидно заболяване в България?

Най-честа е гушата –спорадична или ендемична (йод-дефицитна). При ехографски контрол всеки 4-ти българин има гуша, като едва в 5-10% тя би могла да бъде диагностицирана само по клинични критерии (оглед и опипване на шията). Автоимунните тиреоидни заболявания, на първо място тиреоидита на Хашимото, са най-чести, тогава, когато има достатъчен йоден прием, какъвто вече е постигнат у нас, благодарение на дългосрочна и системна  йодна профилактика.

Какво предизвиква тиреоидита на Хашимото и респективно – можем ли да се предпазим от него?

В основата на тиреоидита на Хашимото са генетични фактори, които могат да останат неизявени или да се проявят  в различни периоди от живота. Нерядко те имат фамилен характер, но това не е задължително. Отключващ фактор може да е бременността и по-специално следродовият период, когато по правило се обострят автоимунните заболявания, към които се отнася и тиреоидитът на Хашимото. Инфекции в устната кухина и съзъбието, някои хронични чревни и други инфекции, също могат да провокират автоимунния процес. Стресът и тютюнопушенето също са провокиращи и влошаващи протичането на заболяването фактори. Повишената консумация на орехи и други богати на йод храни също може да доведе до появата на тези заболявания. Това не се отнася за йодираната сол, поради физиологичното съдържание на йод в същата.

Напоследък има полемика относно това колко и каква сол трябва да консумираме. От една страна кардиолозите ни съветват да ограничим солта до минимум, от друга – ендокринолозите ни подканят да използваме йодирана сол. Къде е истината?

Полемика относно ползата от йодирана сол няма и не е имало. Тя е основа на профилактиката на йоддефицитните заболявания, въведена още преди  един век в Швейцария, а през 60-те години и в България. Във всички европейски страни след 1990 г тя е въведена като основен метод за ликвидиране на тиреоидните заболявания.  Прилагането на нейодирана готварска сол поставя в риск населението, особено децата и бременните, за сериозни нарушения в развитието и психо-интелектуалния капацитет на бъдещите поколения. Що се касае за препоръчваните дневни дози сол, те са общовалидни според препоръките на специалистите по сърдечно-съдови заболявания и нямат отношение до йодирането на солта.