Проф. д-р Искрен Коцев, д.м.н., е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика, дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в Университетската болница “Св. Марина” във Варна. Повече от 100 лекари са придобили специалност по вътрешни болести и гастроентерология под негово ръководство.

Автор на над 200 научни публикации в областта на гастроентерологията, хепатологията, ехографията и гастроинтестиналната ендоскопия.  Има 12 доклада на международни научни форуми. Проф. Коцев е един от пионерите на ехографията у нас. Член на международните медицински организации – ESGE, EAGEN, ECCO, EASL, AGA.

– Проф. Коцев, темата на деня е пандемията. Предполагате ли биоинженерна намеса при вируса COVID-19?

– Днешната пандемия поставя на изпитание човечеството, здравните системи, икономиката и всеки човек. Изолацията, карантината, хигиенните мерки и скринингът са изключително важни за редуциране на щетите.

Съотнесено за България, ако не се вземат съответните противоепидемични мерки, картината би изглеждала в най-песимистичния вариант например така: население – 7 млн. души, очакван брой инфектирани  – 4,9 млн. човека, нуждаещи се от хоспитализация – 980 000, нуждаещи се от превеждане в ОАРИЛ – 98 000, изискващи интубация – 49 000, починали – 15 000.

Ясно е, че, ако това се случи едномоментно (в рамките на няколко месеца), нашата здравна система трудно би го понесла. Затова съвсем правилно Националният щаб, държавните институции и органи се стремят да сплескат надолу кривата на експоненциално нарастване на заболеваемостта, да забавят достигането на пика, да дадат възможност на здравната инфраструктура да работи ефективно и без претоварване.

Остава надеждата, че дори да се инфектират 70% от хората, здравната ни система ще успее да обхване адекватно нуждаещите се от хоспитализация, лечение и интубация.

Против възможната биоинженерна поява на COVID-19 говори фактът, че ако някой създаде вирусно биооръжие, то би трябвало да тръгне от вирус, причиняващ някаква известна тежка болест (като напр. ебола, вариола и др. подобни със смъртност над 50%). В случая с COVID-19 няма такива данни. Освен това този вирус като биооръжие е ниско ефективен (вероятно 2-3% смъртност), не подбира по някакъв признак инфектираните, засяга всички – доказателство е пандемията, обхващаща целия свят.

– Да поговорим за подлия бактерий хеликобактер пилори и неговата роля за появата на различни стомашни заболявания. Какъв е вашият коментар?

– Вероятно повече от 200 000 години Helicobacter pylori e спътник на човека, още преди да сме мигрирали от Африка. Може би поради това и сега там има страни със 100% инфицираност на населението с Helicobacter pylori.

Той e главният причинител на остър и хроничен гастрит, хроничен атрофичен гастрит, дуоденална и стомашна язва, неязвена диспепсия, MALT-лимфом на стомаха и стомашния аденокрцином.

Допреди 35-40 години усложненията на Helicobacter pylori инфекцията, като пептична язвена болест и стомашен рак, се срещаха много често и бяха важен медицински проблем. В последните 30 години обаче се забелязва значително намаление на честотата на язвената болест и стомашния аденокарцином, отчасти свързано и с медицинските усилия за лечение на Helicobacter pylori.

Проф. д-р Искрен Коцев,

Освен стомашни болести инфекцията с Helicobacter pylori играе етиологична роля при необяснимата желязо-дефицитна анемия, идиопатичната тромбоцитопенична пурпура и вероятно съучаства в патогенезата на витамин В12-дефицитната анемия. Описвана е и връзка на Helicobacter pylori с мозъчен инсулт, болест на Aлцхаймер и Паркинсон, а също и с исхемична болест на сърцето, но липсват достатъчно убедителни доказателства за това засега. Сред тези болни се среща предимно инфекция с CagA-позитивен щам на Helicobacter pylori.

Съществуват и предположения за етиологичната му роля при розацея, халитоза, извънстомашен MALT-лимфом, синдром на Sjögren, синдром на Raynaud, колоректален карцином и др. Има предположения за протективен ефект на инфекцията с Helicobacter pylori по отношение на бронхиална астма, алергия, карцином на хранопровода и възпалителни чревни болести.

За профилактика на гастрит, язва и стомашен рак ние препоръчваме на всеки възрастен човек скринингово изследване за наличие на тази инфекция и при положителен резултат – лечение за 10-14 дни с успех до 95%.

– При какви симптоми в стомаха и дебелото черво човек не трябва да забавя прегледа си при специалист? 

– По принцип при алармени симптоми трябва веднага да се потърси лекарска помощ и да се направи ендоскопско изследване на стомашно-чревния тракт

Алармените симптоми са: отслабване на тегло, неповлияваща се болка, анемия, повръщане и кръвоповръщане, загуба на апетит, пресядане, кръв в изпражненията, черни изпражнения, опипване на формация в корема.

Въпросът е, че дори когато се реагира веднага при налични алармени симптоми, обикновено карциномът е в напреднал стадий. Затова ние препоръчваме следното: независимо на каква възраст сте, направете си кръвна или фекална проба за Helicobacter pylori и ако е положителна, проведете лечение след консулт с вашия лекар.

Ако искаме ранна диагноза на стомашния рак, трябва да се направи гастроскопия в начален стадий с неспецифични оплаквания – по-бързо засищане, тежест в епигастрия или стомашен дискомфорт, лека болка, неудоволствие от храненето, изобщо, когато пациентът “почувства стомаха” си.

Може също да се направи кръвно изследване на пепсиноген I и II, при понижение и променено съотношение, което говори за преканцерозата атрофичен гастрит, следва гастроскопия.

Всеки човек, навършил 45-годишна възраст, дори без да има някакви оплаквания, трябва да си направи скринингова колоноскопия. Всеки, който има в рода си болен с колоректален карцином, трябва да си направи същото изследване на 35-годишна възраст. Контролните ендоскопии се извършват в зависимост от находката – през 3, 5, 10 години.

Всяка година човек трябва да прави изследване на фекалиите си за скрито кървене и ако е позитивно, следва колоноскопия.

Наистина честотата на стомашния рак значително намаля, но карциномът на правото и дебелото черво заеха неговото място (I място сред неоплазиите на храносмилателната система). Ако изключим малкото случаи, при които има унаследени мутации, водещи до карцином в по-млада възраст, при всички останали пациенти с т.нар. спорадичен колоректален рак той зависи от начина на живот, вредните навици и приеманата храна.

Ракът на дебелото черво е функция на нездравословно хранене, нездравословен начин на живот и вредни навици, и в този смисъл профилактиката е възможна.

Например, ако на света всички спрат да пушат, този вид рак ще намалее с 20%. Ние изследвахме в продължение на 10 години 800 болни с рак на храносмилателния тракт (хранопровод, стомах и дебело черво), вкл. контролна група от здрави и установихме следните рискови фактори за  колоректален рак при българските условия: тютюнопушене, хронична алкохолна консумация (концентрати, вино, бира), ниска физическа активност, консумация на мазнини, пушено месо, панирана и пържена храна, маргарин, червено месо (вкл. свинско, месни продукти, колбаси, сланина), захароза, консервирани храни, бял хляб, затлъстяване, живот в град, захарен диабет, наличие на аденоматозни полипи, нарастваща възраст, инфекция с  Helicobacter pylori. Съчетанието от повече рискови фактори у даден човек повишава риска за развитие на колоректален рак.

Установихме и следните протективни и опазващи фактори: малко сол, млечни продукти, аспирин, круши, чесън, постна храна, риба, пости, домашно птиче месо, бяло месо, заешко, варена храна, растителна мазнина, плодове (грозде, праскови, пъпеши, дини), зеленчуци (лук, пипер, чесън, листни), варива, рядка употреба на скара.

Савка ЧОЛАКОВА