Един от най-популярните специалисти по хигиена на съня в Русия е д-р Михаил Полуектов – завеждащ на Отдела по медицина на съня в Сеченовския университет и автор на книгата “Загадките на съня”.

Вижте най-интересното от интервю с д-р Михаил Полуектов по всички основни въпроси, касаещи безсънието и вредните последици от него.

– Д-р Полуектов, с какви нарушения на съня се обръщат най-често към вас хората?

– На първо място, това е безсънието, наричано от медиците инсомния. Често се среща и сънната апнея. Съществуват 57 различни разстройства на съня, но това са двете основни състояния, които безпокоят моите пациенти.

– А какво е правилното определение за безсъние?

– В развитите общества е много разпространен проблемът със сънливостта, свързан с доброволното лишаване от сън. Това се различава от безсънието, защото е свързано с доброволното лишаване от сън.

За разлика от безсънието, в този случай човек знае защо се чувства зле през деня. Той доброволно се е лишил от сън и знае, че във всеки един момент може да поспи, за да се почувства нормално.

При безсънието това не помага. Колкото и да се опитва човек да застави себе си да заспи, не може, защото това е болест и тя не се поддава на волята и желанието, нито на контрол. В това е принципната разлика между синдрома на недостатъчния сън, който често се среща и същинската болест – безсънието.

–  Защо възниква безсънието, по какви причини?

– Най-често безсънието е свързано с биологични фактори. Човек може да има някаква предразположеност към такова състояние, то му е заложено от раждането.

Човек може да не боледува дълги години от безсъние, но след това в някой момент се случва дадено събитие, нарушаващо съня му и отключва биологичната програма. Смята се, че тази предиспозиция се определя от повишената активност на онези системи в главния мозък, които отговарят за възбуждането.

Човекът се ражда, неговите възбуждащи системи работят прекалено добре, но той все едно спи пълноценно, тъй като по отношение на всичко останало, той е в благоприятно положение: няма стрес, нито стари конфликти.

Но, ако в един “прекрасен” момент към тази предразположеност се прибави някакъв допълнителен фактор, например конфликт на работата, за която той през цялото време мисли, това е достатъчно, за де се отключи разстройство на съня. След това болестта безсъние се развива по своите си закони.

При повечето хора краткотрайното нарушение на съня няма да доведе до нищо лошо. Човекът няма да поспи няколко нощи,  а след това започва да спи нормално.

Това състояние ние наричаме остро безсъние. То се среща при 20% от хората в общата популация през годината. Всеки пети човек периодично има краткотрайно безсъние и нищо страшно не му се случва. Но при една част от тези 20% краткотрайното безсъние преминава в хронично

Специалистите по хигиена на съня имат т.нар. “теория на трите П”, с която обясняваме проявата на хроничното безсъние: това са биологичната предиспозиция (предразположеност към разстройството на съня); повишена активност на мозъчните системи, провокиращо стресово събитие и още един фактор, който е поддържащ – специфичен характер и начин на мислене на личността.

Хората, които се потапят в хронично безсъние, са склонни да зациклят върху своите проблеми, в т.ч. да отделят прекалено внимание на проблемите със съня. Те посвещават своя живот на борбата за здравословен сън, тормозят се, че не могат да заспят.

Д-р Михаил Полуектов

От това сънят ви няма да се подобри, защото, когато човек се фиксира върху него, пациентът сам поддържа възбуждането на мозъчните системи, които само пречат на заспиването. Нормалният, в  добрия смисъл на думата, обикновеният човек не мисли непрекъснато дали ще заспи или не, той просто си ляга и заспива.

А човек с хронично безсъние ляга в леглото с мисълта: “Ох, пак няма да мога да заспя?”. Достатъчно е само да си го помисли и шансовете да заспи значително намаляват. Разбира се, тези хора не го правят нарочно, те не могат да се избавят от мисълта за това колко зле спят.

– Може ли безсънието да означава наличие на психично заболяване?

– Има психични заболявания, които се съпровождат с инсомния. Депресията например, е доста разпространена, достига 20%. Всеки пети човек страда от една или друга форма на депресия, а тя често се съпровожда с нарушения в съня.

В много случаи безсънието се развива на фона на текуща невроза, депресивна невроза. Тогава проблемът лежи в друга плоскост. Тревожните разстройства се съпровождат с безсъние, защото мозъкът на тревожния човек постоянно работи, на него му е нужно да поддържа високо качество на контрол над всяка ситуация.

А това напрежение не го изостава, когато се прибере у дома, нито пък в спалнята. Човекът не може да се отпусне и не успява да заспи.

– Можем ли да придобием навика да спим по-малко от осем часа, например да се наспиваме за четири часа?

– Може, но само за кратко време. Ако човек има висока мотивация, ако му се налага да гледа бебето например или пък е спортист и трябва да тренира много, за да стигне и подобри рекорд, тогава той може за известно време да съкрати времето за сън

Аз обичам да давам пример с яхтмените, които са пресичали Атлантическия океан и са спели по пет часа в самостоятелно плаване.

Има някакъв минимум, който може за известно време да е подходящ и да функционира достатъчно ефективно. Но работата на човека, който е спал само четири часа, не може да се сравни по ефективност с работата на онзи, който е спал достатъчно време.

Човек не може да изкара дълго време в такъв режим, организмът започва да се срива. Знаете ли, че има статистика, според която е рязко увеличена смъртността сред хората, които редовно не си доспиват, спят по-малко от седем часа.

Особено сред хора, които спят по шест часа, или пет часа, или дори по-малко и то за дълъг период от време. В такива случаи смъртността се увеличава лавинообразно. Не трябва дълго време да си причинявате такава липса на сън.

–  А продължителното спане също ли е вредно?

– Учудващо е, но когато учените прегледали статистиката на заболеваемост и смъртност сред хората в зависимост от времето за сън, се оказало, че малкото време за сън, разбира се, влияе зле по отношение на заболеваемост и смъртност. Но още по-зле влияе продължителното спане. Ако човек спи повече от девет часа, рискът за здравето е още по-висок, отколкото, ако е спал само пет часа например.

Ние и досега не можем да си обясним защо така негативно се отразява продължителният сън. Възможно е тази статистика да е обусловена от ограниченията в метода за нейното изчисляване. Когато проучваме голяма група хора, не можем да попитаме всеки от тях от какво боледува.

Има вероятност хората, които спят много, да са с редица съпътстващи заболявания, всяко от които повишава риска от смъртност.

Съответно, то се съпровожда с повече време за сън, тъй като на организма му е нужно повече време да се възстанови при тежко заболяване. Има предположение, че именно това поражда такава нелогична статистика, но така или иначе, тя е такава, има я.

– Вреди ли на здравето събуждането с будилник?

– В това няма нищо вредно, ако човек е получил достатъчно количество сън, докато звънне будилникът. Хората на средна възраст трябва спят от седем до девет часа. Тук възниква въпросът за инерцията на съня.

Т.е., в какви услови може човек най-лесно да се събуди и бързо да премине в режим на бодърстване. Това има значение най-вече за хората, живеещи в екстремни условия, преди всичко военните. А за студента, заспал на лекции, няма нищо страшно, ако е потиснат пет минути, докато се добере до сутрешното кафе.

– Защо хората често се събуждат уморени след дневен сън и после нощем не могат да мигнат до сутринта?  

– Най-добър ефект оказват краткотрайните дневни заспивания, по 10-20 минути. Това е полезно за функциите за запомняне. Човек се е разтоварил и става по-внимателен. Но ако заспи за 30 минути и повече, или се потопи в дълбок сън, тогава трудно се възстановява и се връща към работата си.

Именно с това се обяснява ефектът от “сънно опиянение” след дълбок дневен сън. Аз съветвам преди дневен сън да изпиете чашка кафе, ободряващата напитка ще започне да действа след 20 минути и ще се събудите по-лесно. Такива “разтоварвания” са задължителни за шофьорите на дълъг път. Но и на другите хора няма да навредят.

Източник: zdrave.to