Върбата расте край реките, по заблатените места, край потоците. Среща се и в планините. Листата на този вид дърво са малки и продълговати. От повече от 2 000 години върбата е добре познато средство за облекчаване на болката и намаляване на температурата.

С лечебна цел се използва кората на дървото. Тя съдържа гликозида салицин, който в организма се превръща в салицилова киселина. Салициловата киселина се използва във фармацията за синтез на аспирин. За разлика от аспирина, обаче, това вещество не води до стомашно-чревни разстройства или кървене. В кората се съдържат и дъбилни вещества (танин). Върбата има обезболяващо, антибиотично, потогонно, диуретично, противовъзпалително, противоревматично действие.

Кората на върбата намира широко приложение при лечението на различни болести:

•·бактериални и паразитни заболявания – унищожава бактериите в организма, при глисти;

•·кръвоносна система – при вътрешни кръвоизливи (вътрешно приложение), кървящи рани, кръв от носа, храчене на кръв (външно и вътрешно приложение);

•·храносмилателна система – хронична диария, хронична дизентерия, диспепсия, киселини, стомашни болки;

•·пикочна система – подагра, увеличава образуването и отделянето на урина;

•·възпалителни процеси – артрит, възпалителни процеси на съединителната тъкан, намалява възпаленията, при спондилит (възпаление на прешлените на гръбначния стълб);

•·други – за възстановяване след боледуване, облекчава болката, предотвратява повръщането, при висока температура.

Кората от върба може да се използва като вода за уста при възпаление на венците и тонзилит или за промивки на очите при възпалението им. Външно – като лосион или тоалетна вода – се използва при изгаряния, екзема, гнойни рани, възпаления, пъпки.