Най-добри резултати се постигат при съвместното сътрудничество на лекаря с диетолог. Резултатът е балансирана и едновременно разнообразна диета, към която пациентът няма да загуби интерес само седмица след започването й.

В началния етап от диетата (първите две седмици) е допустимо да се консумират единствено зеленчукови супи, целина, тиква и авокадо. Позволено е да хапвате сирене и кисело мляко. Комбинирайте с разрешени плодове (по-долу ще поясним кои са те).

Позволени са зеленчукови салати. Забранено е единствено кисело зеле.

При спазване на този режим подобрението настъпва след 1-2 седмици.

След постигането на положителен резултат се допуска обогатяване на менюто. Към него се включва каша от елда, овес и ориз. Разрешен е и пълнозърнестият хляб. Може да разнообразите храненето си с извара или суфле, приготвено от нея.

Нискокалорична диета. Отслабване

Отслабването е предпоставка за подобряване на състоянието на пациентите с ИР (инсулинова резистентност). Придържането  към хранителен режим, базиран на понижен калориен прием, дава отлични резултати. Често подобрението от диетата се усеща още преди загубата на килограмите.

Клетъчната реактивност към инсулин се подобрява дори след загубата на 5 кг. Тя се повишава цели 2 два пъти при пациенти без диабет, който смъкват 16% от теглото си.

Лекуващият лекар назначава нискокалорична диета като се съобразява с индивидуалните особености на пациента.

В случай, че липите са в норма и теглото е леко повишено, по-малко от 30% от калориите трябва да се набавят от мазнините. Консумацията на ненаситените мазнини трябва да се редуцира, задължително.

Строго се ограничава приемът на мазнини в случай, че се налага значително редуциране на телесното тегло.

Намаляване на простите въглехидрати 

Намаляването на простите въглехидрати е важно условие за подобряване на състоянието при инсулинова резистентност. Важно е да се уточни, че това ограничение важи за простите въглехидрати, които са изключително вредни. Освен тях има и друг вид въглехидрати, които са полезни. Засищат ни и помагат на метаболизма ни да работи ефективно.

Така наречените прости въглехидрати се съдържат в изобилие в повечето продукти, които ежедневно консумираме, а именно:

• газирани напитки и подсладени сокове (най-добре се откажете напълно от тях, не съдържат нищо полезно)
• бял хляб, бисквити, корнфлейкс
• чипс
• нишесте
• картофено нишесте, пюре и картофи
• тестени изделия
• близалки, бонбони
• консервирани плодове и зелечуци
• кетчуп
• кокосово мляко
• бира
• вино и всякакви ликьори

Ако пациентът не страда от диабет, не се налага ограничаване на въглехидратите, за да се намали кръвната захар. Не е научно доказано, че между захарта в храната и клетъчната чувствителност има връзка.

Намаляване на храни с висок гликемичен индекс

Пациентите с резистентност към инсулина е задължително да ограничат приема и на храните с висока стойност на гликемичен индекс.

Към тях спадат картофи, грах, спагети, многозърнест хляб, вафли, кроасани, желирани бонбони, бял ориз. Повечето плодове са с висок ГИ (грозде, ананас, банан). При тях показателят е в пряка зависимост от степента им на зрялост.

Като цяло с висок индекс на гликемична стойност са всички продукти с високо съдържание на захар, скорбяла и хидрогенизирани мазнини.

Повече фибри, сложни въглехидрати и нисък Гл. И.

Храните с нисък Гл. И. (гликемичен индекс) задължително трябва да присъства в менюто. В него включете и повече фибри, както и сложни въглехидрати. Последните за разлика от простите въглехидрати, участват активно в метаболитните процеси.

Храните от изброените категории намаляват тежестта върху панкреаса, а от там подобряват и цялостното състояние на пациентите с резистентност към инсулина. Списъкът с разрешени храни изглежда по следния начин:

• яйца
• зеленолистни зеленчуци
• патладжан
• тиквички
• домати
• аспержи
• маслини
• тиква
• зелен пипер
• нектарини
• касис
• малини, червена боровинка
• дюли
• зелени круши
• елда
• зелени ябълки
• ръжен хлябщ
• шоколад с какаово съдържание над 75%
• царевица
• пресни картофи (с висок гликемичен индекс са старите картофи, но пресните са разрешени, разбира се не трябва да са пържени)
• кафяв ориз
• лук, моркови цвекло – задължително трябва да преминат термична обработка преди консумация

Ограничаване на мазнините и особено на наситените мастни киселини

Ограничаването на мазнините също е изключително важно за овладяване на ИР. И най-вече е необходимо да се избягват наситените мастни к-ни.

Освен източник на тези вредни мазнини са пълномаслените млечни продукти, най-вече сметаната и твърдите сирена, свинската мас, месото, кокосовата и палмовата мазнина.

Но за сметка на това трябва да се увеличи приемът на ненаситени мастни киселини. С тяхна помощ се компенсира ниският въглехидратен прием.

В такъв случай те са важни за подобряване на гликемичния контрол. Наблегнете на зехтина, авокадото, полезните семена и ядките.

Обърнете внимание и на омега-три киселините, което означава, че два пъти седмично трябва да консумирате риба. Подходящи са бялата риба, сьомгата, херингата. Наблегнете на орехите, чията, лененото семе.

Може да си позволите нискомаслени млечни продукти (с масленост не повече от 3,5%) и кефир – 1,5%.

Повече физическа активност

Освен чрез диета, пациентите с резистентност към инсулин, може да излязат от порочния кръг с помощта на повече физическа активност.

Доказано е, че при тренировка с продължителност от 45 минути, гликогенът в мускулите се увеличава, а това води до два пъти по-висока ефективност в усвояването на глюкозата. Този полезен ефект трае цели 48 часа.

Това означава, че в отсъствието на диабет, е необходимо 3-4 пъти седмично да тренираме по 45 минути, за да овладеем резистентността към инсулин. Спортът не само лекува, но и предотвратява развитието на тази патология.

Инсулинова резистентност и бременност

Инсулинова резистентност и бременност – интересното е, че тези понятия са колкото съвместими, толкова и несъвместими. От една страна е установено, че тази метаболитна аномалия възпрепятства забременяването. Клетъчната чувствителност води до производството на повече тестостерон. Това пречи на зачеването.

Но от друга страна при инсулинова резистентност бременността протича напълно нормално. В този период се повишава необходимостта от глюкоза, която се усвоява изцяло от плода.

От началото на третия триместър плодът има необходимост от повече глюкоза. Плацентата участва активно в регулиране на потоците от този дизахарид. В резултат от това се отделят специфични протеини, наречени цитокини, които са отговорни за появата на ИР.

Но след раждането всичко бързо се връща в норма. Единствено при по-пълните жени рискът от оставането на ИР след бременност е значително повишен.

Билки и народно лечение

Инсулиновата резистентност се повлиява благоприятно от някои билки. Но в повечето случаи единствено народните методи се оказват недостатъчни. Необходима е да се спазва диета, както и да се спазват стриктно предписаните схеми за прием на медикаменти.

В случай, че приемате медикаменти, консултирайте се със специалист преди да започнете прием на билки.

Овесени ядки 

Овесените ядки са задължителен компонент в менюто на хората със захарна болест. Добре е те да консумират купичка от тях всеки ден. Оптимален вариант е заместването на обичайната закуска с купичка овесени ядки.

Ползите им за пациентите от тази група се изразяват в намаляване на кръвната захар и нивата на коварния холестерол. Както и в подобряване на състоянието на клетките при резистентност към инсулина.

Ябълков оцет

Ябълковият оцет е още едно чудесно средство за овладяване на негативите, свързани с ИР. Лечебните му свойства в този аспект са потвърдени от учени в Аризона.

Те са установили, че приемът на оцетна киселина преди консумация на въглехидрати, възпрепятства покачването на инсулина.

Този ефект се постига с прием на лъжичка от киселата течност заедно с всяко хранене. Може да разтворите оцета в малко вода или друга течност.

Сминдух

Същият ефект дава и подправката сминдух, употребявана заедно с храна. Приема се по половин малка лъжичка с всяко хранене. Установено е, че този способ възпрепятства покачването на захарта в кръвната плазма.

За да има траен ефект е необходимо подправката да се приема продължителен период – поне няколко седмици.

Витамини и добавки

Лечението на ИР задължително се съчетава с допълнителен витаминен прием. Проблемите с глюкозния обмен водят до смущения в усвояването на важни витамини и минерали. Недостигът им допълнително влошава състоянието.

Дибетиците, както и хората в преддиабетно състояние имат повишена нужда от алфа липоева киселина и лутеин. При тях е повишена нуждата от магнезий и хром – два елемента, които участват активно в обменните процеси.

Освен това и двата минерала имат подчертан ефект в превенцията срещу усложнения от диабет. Най-вече съдействат за туширане на оплакването от изтръпване на крайниците.

Пациентите с резистентност срещу инсулин трябва да наблегнат и на приема на витамини от В групата и витамин Е.

Тези елементи заемат важна роля във въглехидратното усвояване. Последният редуцира риска от сърдечно-съдови изменения.

Хомеопатия

Хомеопатията не предлага медикаменти конкретно срещу ИР, но за сметка на това разнообразието от хомеопатични лекове, които облекчават съпътстващите оплаквания, е голямо. Към приема им прибягвайте единствено след консултация с хомеопат.

Сред възможните хомеопатични лекове, предписвани при резистентност към инсулин, са следните препарати.

Сулфур – това е един от спомагателните лекове при наличието на диабет. Показание за предписанието му са оплаквания, свързани с чернодробната и сърдечната дейност.

За пациентите с напълняване в областта на талията, Туя е подходящият хомеопатичен лек. Това лекарство съдейства за изхвърляне на нечистотиите и токсините от тялото.

На редовно преяждащите, които се оплакват от тежест в корема, хомеопатите предписват Антимониум крудум.

Като мощно средство за профилактика на диабет, чернодробни и жлъчни проблеми се предписва Натриум сулфурикум.

В допълнение към приеманите лекарства при диабет се препоръчва и Фосфорикум ацидум. Тази хомеопатична алтернатива е подходящ вариант при оплаквания като умора, апатия и безсъние.

Що е инсулинова резистентност?

Инсулиновата резистентност е патологично състояние, свързано с хормона инсулин и метаболизма. Типично за това състояние е, че клетките губят чувствителността си към инсулина. Това води до тотален дисбаланс в метаболитните процеси.

Хормонът инсулин

Хормонът инсулин е изключително важен за цялостното здравословно състояние и правилното протичане на важни процеси в тялото.

Глюкозата, както  и кислородът, играе ролята на гориво за клетките. Но за да се усвои правилно този дизахарид, е необходимо присъствието на инсулин. Този хормон контролира кръвната захар и не допуска увеличаването й.

При ИР настъпва тотално объркване в метаболизма. В резултат от намалената клетъчна чувствителност към инсулина, се затруднява усвояването на глюкозата. Този полизахарид не се обработва правилно и се натрупва в кръвта.

Ролята на панкреаса 

Панкреасът също има роля в ИР. В резултат от неправилното усвояване на глюкозата и натрупването й в кръвта, този орган реагира на лъжливия сигнал за липса на глюкоза.

Панкреасът започва да произвежда допълнително количество инсулин, подлъган от ситуацията за неправилното усвояване на глюкоза.

Но тялото не реагира и на произведения от панкреаса инсулин, тъй като клетъчните мембрани са загубили чувствителността си към него.

В резултат от това настъпват не само панкреасни, но и чернодробни, жлъчни и дори сърдечни усложнения.

Причини

Точните причини за възникване на ИР не са установени. Счита се, че вина за проявлението на патологията имат смущения, появяващи се на няколко нива.

Възможните причини се търсят в промени на инсулиновата молекула, липсата на инсулинови рецептори или проблеми с предаването на инсулиновия сигнал.

Затлъстяването и липсата на движение са сочени за водещи фактори, отключващи ИР.

Проблемите с инсулиновия сигнал е възможно да бъдат провокирани от прием на някои лекарства. Сред тях са кортикостероиди, тиазидни диуретици и бета блокери.

Болести, свързвани с инсулиновата резистентност

Инсулиновата резистентност е свързани и с някои заболявания. Това са предимно патологии, засягащи метаболитната активност. Всяко смущение в нея представлява потенциална заплаха от развитието на синдром на резистентност към инсулина.

Метаболитен синдром

Инсулиновата резистентност е част от заболяванията, спадащи към така наречения метаболитен синдром.

Заболяванията от този тип включват задължително затлъстяване+метаболитно смущение, свързано с усвояването на захари, мазнини и белтъчини.

Общото за всички патологии от групата на метаболитния синдром е, че са свързани с повишен риск от диабет и сърдечни заболявания.

Диабет тип 2 

В условията на инсулинова резистентност се появява и диабет от втори тип. Типично за този вид на захарната болест е относителният инсулинов дефицит, който протича на фона на високи нива на глюкоза.

До диабет от втори тип се стига, когато панкреасът изчерпа производствения си капацитет на инсулин.

Стеатоза на черния дроб

Инсулиновата резистентност предразполага и към появата на стеатоза на черния дроб.

Това заболяване е свързано с омазняване на чернодробната тъкан, предизвикано от отлагането на триглицериди в клетките на черния дроб.

Брадавици, акантоза, проблеми с кожата

Наличието на резистентност към инсулин е свързано и с някои типични проявления, засягащи кожата. Освен, че става по-суха и постоянно е сърбяща, тя променя и пигментацията си.

Състоянието, известно като черна акантоза, е свързано с появата на тъмни петна в зоната на гърба, лактите, коленете, гърба, под гърдите, подмишниците, слабините и пръстите.

Появата на брадавици също може да се провокирана от метаболитен проблем и по-специално високи нива на инсулин.

Повишената продукция на мъжки хормони андрогени е свързана с повишените инсулинови нива. Това сочат изследванията, извършвани през последните години. По-високите стойности на тези хормони са опасни най-вече за жените. Ето какви са проблемите, свързани с тях.

Проблемна овулация, трудно зачеване, нередовен цикъл

Проблемната овулация и нередовният цикъл в някои случаи също са свързани с инсулиновия излишък. За тях вина имат високите нива андрогени. За тях вече пояснихме, че се синтезират в по-високи дози, когато инсулинът е повече.

Това води до пряко въздействие върху хормона, отговорен за овулацията – лутенизиращият хормон.

В резултат от това при жените с ИР и свързаните с нея полови проблеми се наблюдава и трудно зачеване. Смущенията в цикъла водят до проблеми с овулацията, а от там и до проблемно забременяване.

Кой е потенциално страдащ?

С потенциален риск от развитието на ИР са пациентите от определени групи. При тях вероятността от появата на синдорма е значително по-висока в сравнение с пациентите, попадащи извън тези групи.

Но все пак не трябва да се забравя, че нездравословният начин на живот е основен предразполагащ фактор.

Дори и да не попадате в нито една от изброените групи, ако сте ограничили двигателната си активност и не се храните здравословно, Вие автоматично влизате в групата на потенциално страдащи.

Тези с наднормено тегло

Наднорменото тегло е не само симптом на ИР, но и възможна предпоставка за възникване на метаболитната патология. С по-висок риск са хората с натрупване на мастна тъкан в областта на корема.

Доказано е, че качването на теглото с около 40% над допустимото увеличава риска от резистентност към инсулин с цели 80%.

Над 40 г.

Хората над 40 години са по-застрашени от тези под тази възраст от развитието на ИР. Този риск се увеличава с цели 30% след навършване на 50 години. Обяснението е, че с възрастта намалява метаболитната активност и съответно рискът от метаболитни патологии се увеличава.

С родители, болни от диабет тип 2

Генетичната предразположеност не е за подценяване при този вид патологии. Ако близките Ви са болни от диабет (най-вече диабет от втори тип), рискът да развиете синдром на инсулинова резистентност е значително висок. Особено, ако консумирате вредни храни и не се движите много.

Възможно по-ранното прилагане на превантивни мерки е най-добрата защита. Не чакайте да навършите 40 години, за да коригирате хранителния и двигателния си режим.

Колкото по-рано го направите, толкова по-малък е рискът от развитието на ИР дори и при наличието на фамилна обремененост.

С високо кръвно и триглицериди, атеросклероза

Повишеният индекс на холестерол, високото кръвно и атеросклерозата са рискови фактори за развитието на клетъчна резистентност към инсулин. Тези патологии са свързани с метаболитни смущения в резултат от неправилното усвояване на мазнините.

Това води до наслагване на шлака от по стените на съдовете. Изходът след това е ясен – високи нива на триглицериди, високо кръвно и атеросклероза. Всички тези фактори нарушават и усвояването на глюкозата. И съответно предразполагат към появата на клетъчна чувствителност към инсулина.

С поликистозни яйчници

С потенциален риск от развитието на коментирания инсулинов синдром са и жените с поликистозни яйчници. Заболяването е свързано с повишен синтез на мъжки полови хормони. Интересното в случая е,че предразположеността към него се предава от баща на дъщеря и представлява увреждане на Х-хромозомата.

Повишените инсулинови нива са свързани и с повишена секреция на мъжки полови хормони. Обяснението за това е, че инсулинът повлиява пряко върху функцията на половите жлези.

Още информация за ИР може да получите от наименованията на патологията на най-популярните чужди езици. На английски: Insulin resistance. На немски: Insulinresistenz. На руски: Инсулинорезистентность. На турски: İnsülin direnci. На испански: Resistencia a la insulina. На гръцки: Αντίσταση στην ινσουλίνη.

Надяваме се, че този материал е бил от полза за Вас и благодарение на него сте научили нещо наистина ценно и полезно. Споделете статията с приятелите си, за да научат и те всичко това за състоянието, известно като инсулинова резистентност. Благодарим Ви предварително!