Синдромът на раздразненото дебело черво е заболяване, което често е повод за притеснение, имитирайки сериозни диагнози. Характеризира се с продължителни и упорити симптоми като нередовна дефекация, подуване на корема и болка. Високо разпространено е в напредналите страни и е често свързано с психо-емоционално напрежение.

Диагнозата може да се постави, ако поне 3 месеца персистират или рецидивират следните симптоми:

1.  Коремни болки или дискомфорт, съчетани с промени в дефекационния ритъм и промени в консистенцията на фекалиите.
2.  Наличие на два или повече от следните симптоми:

• Промяна в честотата на дефекацията
• Промяна във формата на фекалиите и наличие на слуз
• Подуване на корема

Патогенеза

Не е съвсем ясна причината за начало на това заболяване. Според някои автори причината е свързана с пиенето на много кафе, мляко, намалена консумация на целулоза, плодове и зелечуци, психо-социален стрес. Възможно е причината да бъде непоносимост към храни като миди, риба, стриди, раци и други.

Относно моторните нарушения на червото въпросът е спорен. Неясен е точният характер на подвижността на червата, но е възможно при това състояние те да са по-реактивни към външни фактори като храни, лекарства, стресови ситуации и пр.

Води ли синдромът на раздразненото дебело черво до възпаление? През последните години има много проучвания, които включват етажни биопсии на чревната лигавица и изследване на морфологичните изменения през компютъризирани програми, които показват повишен брой на клетки на възпалението, които при стрес отделят адреналин и цитокини, особено при пациентите с диария. Адреналинът и цитокините от своя страна активират имуноцитите (клетки на имунната система) в периферните тъкани и водят до процеси, характеризиращи възпалителен отговор.

Друга причина за възпаление би могъл да бъде стресът, които активира имунната система, а тя води до изменения в червото, особено когато са налице и други, невинаги ясни фактори, като хранителни фактори, латентна чревна инфекция и пр. Ето защо проявите на заболяването възникват често след страх, напрегнатост, депресия и пр.

Клиника

Най-характерният и трудно повлияващ се симптом е болката, която варира по сила, продължителност, местоположение в корема, дори при един и същ болен. Болката е възможно да намалее след дефекация или изпускане на газове, въпреки че при доста пациенти няма облекчение.

Броят на изхожданията се променя. Обикновено се развива запек или интермитентна смяна на запек с диария.
Болните често са тревожни, често страдат от главоболие, безсъние, тежест в сърдечната област или чувство на отпадналост.

Обективното изследване е нормално. Рядко се среща метеоризъм или болезненост по хода на дебелото черво. Кръвните изследвания са нормални. Рентгеново-контрастното изследване показва спастични промени в дебелото черво, без данни за органично заболяване. Ендоскопското изследване показва повишен тонус на чревните гънки, спазъм и дискинезия от различен тип.

Диференциална диагноза

Преди да се постави диагнозата, е необходимо категорично изключване на органични промени – рак, вилозен тумор, дивертикулаза и др. Доказването на синдрома на раздразненото дебело черво не изключа наличие на друго гастроентерологично заболяване.

Лечение

1. Диета

• При обстипация – включват се зеленчуци като спанак, лапад, чушки, моркови, цветно зеле, домати, както и нектари, плодови пюрета, тиква. Хлябът трябва да е богат на фибри. Консумират се сини сливи, смокини, пчелен мед, прясно мляко. Позволена е пикантната храна, 50-80мл червено вино (заради танина).
• При диария – мазнините се намаляват до 60-65г/дневно, като се използват предимно растителни мазнини без термична обработка. Консумацията на белтъчини леко се повишава, а на въглехидрати – леко намалява. Ястията се приготвят варени или пасирани. Суровите зеленчуци са противопоказни.

2. Физическа активност – важна е за  „укрепване“ за коремната мускулатура.

3. Медикаментозно лечение – спазмолитици, лекарства против диария, противовъзпалителни лекарства, пробиотици антибиотици, когато е налична и чревна инфекция.

4. Антидепресанти, психотерапия и физиотерапия. Пациентите със синдром на раздразненото дебело черво трудно се влияят от терапия и често са недоволни от лечението, смятайки, чe то е неефективно. Затова е важно да се обясни, че това не е органично заболяване и да знаят, че не може напълно да бъде излекувано, но симптомите могат да бъдат облекчени и контролирани.