Тя е от семейство Устноцветни, култивирано многогодишно, хибридно, тревисто растение с разклонено от основата, често тъмновиолетово стъбло, високо 30-90 см. Цъфти през юни-юли, отглеждат се различви сортове.

В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Mentha, някои от които се използват в народната медицина, като например бласкунът (Mentha pulegium L.), дивият джоджен (Mentha spicata L.), водният джоджен (Mentha aquatica L.), дълголистният джоджен (Mentha longifolia (L.] Hudson) и др. Използват се листата и стръковете.

Лютивата мента съдържа 1-3% етерично масло с твърде различен състав, в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50-60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма.

Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действат болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.

Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прилагат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др.

Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаления на дихателните пътища.

Източник: zdrave.to