Бял трън – при чернодробни и жлъчни заболявания

  • admin
  • 14.10.2022
  • Коментарите са изключени за Бял трън – при чернодробни и жлъчни заболявания
  • Uncategorized

Белият трън (лат. Silybum marianum) е едно- или двугодишно растение от семейство Asteraceae (Сложноцветни). Стъблото е изправено, голо, на височина може да достигне до 150 см. Основните листа са с дръжки, пересто наделени, а стъблените са приседнали, стъблообхващащи. Листните дялове завършват с жълтеникаво-бели твърди бодли. Цветните кошнички са единични с обвивка от бодливи листчета. Видът се среща в Южна Европа, Северна Африка и Южна Америка. У нас се среща като рудерално растение (бурен, който не се отглежда) по изоставени места край пътища и селища. Поради полезните си качества, белият трън може да се намери и като култивирано растение у нас.

Действие и приложение. Основното действие на растението е хепатопротективно (предпазва черния дроб). Доказано е, че флавоноидите в състава на растението с общото наименовение силимарин действат профилактични и лечебно при чернодробни увреждания, включително и срещу действието на силно отровни вещества. На базата на силимарин са създадени много лекарствени продукти и хранителни добавки с хепатопротективен ефект.

Силимаринът е флавоноиден комплекс, който съдържа флаванолигнаните силибин, силидианин и силихритин. Редица клинични данни от експерименти показват много добри резултати при лечение на чернодробни и жлъчни заболявания. установено е също, че тинктурата от дрогата има леко хипотензивно действие (понижава кръвното налягане). Според други изследвания тинктурата от белия трън има силно холеретично (жлъчкотворно) и холагогно (жлъчкогонно) действие. Това прави растението изключително полезно при заболявания на жлъчните пътища с отлична поносимост.

Белият трън се прилага и при лечение на захарен диабет, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт и разширени вени.

Химичен състав. Растението съдържа флавоноидния комплекс силимарин, който се състои от флавоноидите силибин, силидианин и силихритин. Освен флавоноидите в състава на растението влизат слузни вещества, тлъсто масло, смоли.

Дрога. С лечебна цел се използват плодосемките на растението, които са продълговато-яйцевидни с дължина около 8 мм. Събирането на семената става в определен момент, когато всяко едно венчелистче от кошничката изсъхне и се разтвори. Ако не улучите момента и закъснеете с няколко дни, кошничките започват да се разпукват и семената се разпръсват. Събирането на семената трябва да е в сухо време.

Ако намирате статията за полезна, молим да я споделите! Така ни помагате да се развиваме и да публикуваме все повече полезни материали за народната медицина!