Глобалната урбанизация, увеличеното потребление на енергия, редица нови технологии не само водят до замърсяване на атмосферния въздух, но и до увеличено разнообразие на замърсителите.
Сaтeлитни cнимĸи, нaпpaвeни oт американската космическа агенция НАСА, пoĸaзвaт дpaмaтичeн cпaд нa зaмъpcявaнeтo нa въздyxa нaд Kитaй. Πpичинaтa – oгpoмнa чacт oт индycтpиятa нa втopaтa cвeтoвнa иĸoнoмиĸa пpeĸpaти дeйнocттa cи поради пандемията от ĸopoнaвиpycна инфекция.
Пpoмянaтa e, aĸo нe изцялo, тo пoнe oтчacти cвъpзaнa c иĸoнoмичecĸoтo зaбaвянe, пpичинeнo oт ycилиятa зa oвлaдявaнe разпространението нa виpyca. Kapтитe нa НАСА пoĸaзвaт ĸaĸ нивaтa нa aзoтeн диoĸcид – тoĸcичeн гaз, ĸoйтo ce oтдeля oт пpeвoзни cpeдcтвa, eлeĸтpoцeнтpaли и фaбpиĸи – ca cилнo cпaднaли cлeд мacoвaтa ĸapaнтинa.
Белият дроб може да бъде увреждан с тютюнопушене десетилетия наред и въпреки това да ни „служи“ прилично, поради което въздушното замърсяване не се възприема като толкова сериозен проблем, след като знаем, че този „устойчив“ орган „държи на дим“.
Реалността е, че белият дроб е входната врата за всичко, съдържащо се във въздуха, и в него замърсяването оставя тежък отпечатък.
Въздушните замърсители нахлуват в кръвното русло и се разпространяват навсякъде в организма, „търсейки” онова слабо място (генетичен код, метаболизъм), където да се натрупат и предизвикат болестен процес. Няма орган или система, която да не може да бъде засегната от въздушното замърсяване.
Проведено проучване върху пациенти с лека и умерена форма на бронхиална астма сравнява резултати от функционално изследване на дишането и биомаркери на възпалителни птомени в белите дробове при излагане на замърсен и чист въздух. В едната група пациентите са прекарали 2 часа по улица с изразен трафик, а във втория случай са били на място без трафик. В първия случай дихателните показатели са се понижили, а биомаркерите на възпалението са се увеличили. За разлика от това във втората група съществени промени в тези показатели не са настъпили. Този ефект е бил по-изразен при пациентите с умерена и тежка бронхиална астма и много по-слаб при пациентите с лека форма.
Установено е, че замърсителите на въздуха имат способност да променят алергенния индекс на някои полени. Така променен, поленът придобива много по-голяма агресивност, както да се разпространява в околната среда, така и да алергизира човешкия организъм. Съответно се увеличава и бронхиалната хиперреактивност.
Но белите дробове далеч не са единственият потърпевш орган. Засягането на нервната система може да има различни клинични изяви – нарушения в развитието, възпаление на невроните, оксидативен стрес, промени в кръвно-мозъчната бариера, главоболие, тревожност, инсулт, болест на Алцхаймер, Паркинсон.
Сместа от компоненти при замърсяването на въздуха включва също и тежки метали, например живак или олово. Много от тежките метали имат силно невротоксично действие върху човешкото тяло, особено при децата.
Експозицията на олово в детска възраст може да доведе до понижаване на когнитивната функция, включително времето за реакция, зрително-пространствените способности и екзекутивните функции при възрастните, т.е. на когнитивната гъвкавост и способността за абстрактно мислене. Експозицията на олово може да повлияе също и на последващата вербална памет и активния речник на хората.
При вдишване на замърсен въздух, при наличие на арсен около 40 % от него се отлага в белия дроб, откъдето се абсорбират приблизително 30 %. Чрез кръвта той достига до бъбреците, черния дроб, мозъка, костите и кожата.
Канцерогенният потенциал е основен при определяне на риска за населението. На базата на данни от епидемиологични изследвания e доказано развитие на белодробен рак при работници, експонирани на арсенови аерозоли. Международната агенция за проучване на рака класифицира арсена като канцероген от първа категория.
НАТУРАЛНИ АЮРВЕДА ПРОДУКТИ
в грижа за здравето
