Как да отглеждаме шафран от луковици – шафранът често е описван като подправка, която струва повече от теглото й в злато. Тази подправка е толкова скъпа, че веднага ще попитате „мога ли да отглеждам луковици от шафранов минзухар и да събирам собствен шафран?“. Отговорът е да, можете да отглеждате шафран в собствената ви градина или нива.
Шафранът се събира от цветовете на растението Crocus sativus (Iridaceae), известен като шафранов минзухар. Размножава се чрез луковици, като всяка луковица образува нови дъщерни луковици и по този начин растението се размножава. Цветовете на шафрана излизат през есента и тогава се събират червените близалца, които всички познаваме като нишки от шафран, от които се получава подправката.
Всеки цвят дава три близалца и се бере внимателно на ръка. Цветовете трябва да бъдат събрани преди обяд, защото лесно изсъхват. Този процес е досаден и щателен. Това обяснява защо подправката от шафран стана толкова скъпа, че се нарича червеното злато.
Шафрановият минзухар се отглежда в страни като Иран, Индия, Афганистан, Италия, Франция, Нова Зеландия, Испания, Португалия, Гърция, България, Мароко, Турция и някои части на Китай. Тъй като това растение се размножава в различни части на света, техниката на засаждане на отглеждането на шафран също може да се различава в зависимост от климата, вида на почвата, дълбочината на засаждане и разстоянието на корените.
Отглеждане на шафран в България
В България може да се отгледа шафран с много добри показатели, но все пак зависи от района на засаждане. Ето от какво се нуждае шафрановия минзухар, за да расте добре:
Почва
Crocus sativus расте в много различни видове почви, но процъфтява най-добре във варовити, богати на хумус и добре дренирани почви с рН между 6 и 8. Шафрановите луковици могат да се отглеждат и в сухи или полусухи почвени типове, но имайте предвид, че по време на суша през есента и пролетта ще трябва да поливате с вода.
Ако засаждате шафрановите луковици във влажни или полумокри почви, трябва да сте сигурни, че земята ви е добре дренирана, за да предотвратите изгниването или заразяването на корените в периодите на влажно време.
Климат
За отглеждането на шафран се нуждаем от нормално лято и зима с температури, вариращи от не повече от 35-37 oC през лятото до около –20 oC през зимата. Ето защо шафранът може да се отглежда в сухи, умерени и континентални климатични типове, но не и в тропически или полярни такива.
Тъй като фактът, че Crocus sativus е топлоустойчиво луковично растение, сухите и горещи лета няма да създадат никакъв проблем. Въпреки това, при екстремни зимни температури може да е възможно листата да изсъхнат, което води до по-малко развитие на луковиците и следователно ще цъфти по-малко и ще дава по-малко шафран.
Когато екстремните студове заплашват да нападнат вашето поле с шафран, разумно е да покриете растенията със слама или подходящ плат за защита, докато замръзването не отмине.
По време на сухи климатични условия през пролетта напояването е от съществено значение. През този период редовните валежи са полезни за развитието на луковиците, тъй като означават по-висок добив на цветове и нови луковици (дъщерни луковици).
Засаждане – как да отглеждаме шафран от луковици
Когато засаждате шафранови луковици за първи път, изберете чист участък земя, което означава, че на това място не са били засаждани луковични растения през последните 10 години. Преди засаждане е препоръчително почвата да се обработи на дълбочина от 20 до 50 сантиметра, за да се поддържат лехите за засаждане в добра кондиция.
Ако вашата почва е по-бедна, ще се наложи да наторите с органични торове. За отглеждането на шафран засаждането на луковиците на повдигнати лехи е идеално за осигуряване на напояване и дренаж. Напояването трябва да бъде минимално, след като листата започнат да растат.
Засаждането се извършва през юли, август и септември ръчно или машинно. Прибирането на реколтата идва в края на октомври до средата на ноември, приблизително осем седмици след засаждането. Шафрановите минзухари са изключително слънцелюбиви и затова обичат да бъдат засадени в сухи открити полета, а не на сянка.
Като цяло, луковиците се засаждат между 7-15 сантиметра дълбоко в почвата. Колкото по-дълбоко са засадени, толкова по-малко се размножават и толкова по-малка е реколтата. Но пък за сметка на това ще получите много по-високо качество на цветовете.
Разстояние и схема на засаждане на шафрановите луковици
Спазвайте „редова система“ при засаждане на луковиците. В идеалния случай всеки ред е на разстояние 15 до 20 сантиметра от другия. Изкопайте дупките в първия ред и положете луковиците. Докато копаете във втория ред, използвайте почвата, която изкопавате, за да покриете засадените луковици в първия ред, като продължавате нататък по този начин.
Дръжте редовете повдигнати за добър дренаж и вентилация. Оформете блок от редове и оставете достатъчно място за пътека между всеки блок, така че да бъде лесно да се движите по полето с минзухари, докато работите по плевенето, поливането и прибирането на реколтата.
Разстоянието между луковиците до голяма степен зависи от техните размери. При отглеждането на шафран в Италия, земеделските производители засаждат луковиците, разположени на 2-3 сантиметра и на дълбочина от 10 до 15 сантиметра. Тази техника дава максимална реколта от цветове и изобилни нови дъщерни луковици.
Гръцките фермери спазват 25-сантиметрово разстояние между всеки ред и 12-сантиметрово разстояние между луковиците, всяка от които е заровена дълбоко на 15 сантиметра. В Испания редовете са на разстояние само на 3 сантиметра, а корените са засадени на 6 сантиметра дълбочина. В Индия има разстояние от 15 до 20 сантиметра между всеки ред, а между всяка луковица – 7,5 до 10 сантиметра.
Разстоянието също зависи от това колко често е планирано изваждане на луковиците. Самото изваждане на луковиците от земята се прави с цел, за да се отделят образувалите се дъщерни луковици и да се съхранят за следващия сезон на засаждане. Двугодишното изваждане изисква разстояние между 5-10 сантиметра между всяка луковица, а за по-дълъг период – направете го между 10 и 20 сантиметра.
Изваждане на лукувиците от земята
Луковиците на шафрановия минзухар остават годни за прибиране на реколта в продължение на четири години, а на петата година те трябва да бъдат изкоренени. В Испания и Италия изкореняването се извършва между юни и юли, а в Гърция – между май и юни. След като листата на шафрана станат кафяви и увехнали, луковиците са в покой и са готови за изваждане. Ако се питате кога се изваждат луковиците на шафрана в България – то подходящото време за това е в месеците Май и Юни. Извадените луковици се почистват от почвата и се просушават
Полетата се преобръщат с помощта на мотика или плуг и луковиците се събират ръчно. След това те се почистват от плевели и нежелани дъщерни луковици, а новите посадъчни материали се класифицират според размерите. Луковиците не трябва да стоят на слънце повече от няколко часа. След това тези сортирани луковици се съхраняват на тъмно, сухо, но добре проветриво място до следващия сезон на засаждане.
Плевене – как да отглеждаме шафран от луковици
Премахването на плевели изисква досаден, ръчен метод, особено ако имате работа с кореноплодни плевели. Машинното плевене може да се използва при отглеждането на шафран, но съществува опасност от увреждане на луковиците. По този начин повечето фермери предпочитат да го правят по традиционния начин.
Колкото по-дълго плевелите останат в шафрановите лехи, толкова по-трудно ще бъдат отстранени, така че е по-добре да се справите с тях възможно най-скоро. Когато листата на шафрана изсъхнат, но още не е време за изкореняване, отстранете кафявите листа, за да забележите лесно плевелите.
Събиране на шафрановата реколта и процеса на сушене
До средата на октомври цветовете на шафрана започват да цъфтят и този цъфтеж продължава около три седмици. Настъпва период на интензивен цъфтеж, който продължава от два до шест дни. Цъфналите шафранови минзухари, които се появяват през нощта, трябва да се берат на разсъмване още на следващия ден до обед, за да се избегне увяхването на венчелистчетата. Най-добре е да обирате все още „заспалите“ или затворени цветове, за да осигурите висококачествени нишки от шафран.
Когато свършите с процеса на събиране на цветовете, трябва да селектирате добитите близалца. Те се пренасят на закрито място, където трябва да отстраните много внимателно белите и жълтите нишки. Събирате само червените нишки, които реално представляват шафрановата подправка.
Сушене на шафрановите близалца – как да отглеждаме шафран от луковици
След отстраняването идва незабавното сушене, което се извършва ежедневно, докато и последните нишки се изсушат. Тъй като те са изключително влажни, събраните нишки се дехидратират чрез нагряване при температура не по-висока от 60 oC.
Трябва да се внимава изключително много, за да не изсушите прекалено много нишките. Това е много деликатна работа в производството на качествена подправка от шафран. След сушенето нишките ще намалят значително размера и теглото си до 80%. Пет килограма пресни близалца дават само килограм сушени, яркочервени нишки.
Шафрановите близалца могат да се сушат и върху горещи въглени или във фурна. Разстелете пресните нишки върху телена мрежа, застлана с хартия за печене, и поставете в средата на фурната. Сложете копчето на 50 oC, като внимателно наблюдавате нишките за 10 до 20 минути, докато изсъхнат достатъчно, за да се разпаднат една от друга.
За насипно сушене нишките от шафран се поставят в специално помещение, загрято при 30 oC до 35 oC за 10-12 часа. По-модерен метод е използването на дехидратор, с температура, зададена на 48 oC за 3 часа. Изглежда, че продължителността на времето зависи от количеството на нишките, които трябва да изсъхнат. Но важното е, че те не са пресушени, защото това ще намали качеството и цената на шафрановите нишки.
Как да отглеждаме микро растения сами – полезни съвети
Съхранение на готовата шафранова продукция
Когато нишките се изсушат, те се превръщат в ярко тъмночервено, като върховете са тъмно оранжеви. Охлаждат се и се увиват в тъкан или фолио и се поставят в херметически затворени буркани. Съхраняват в хладно и тъмно помещение за поне тридесет дни, преди да са готови за употреба. Те могат да се съхраняват на хладно място в продължение на една година.
Ако намирате статията за полезна, молим да я споделите! Така ни помагате да се развиваме и да публикуваме все повече полезни материали за народната медицина!
