Бедреница, каменоломка или горски анасон (лат. Pimpinela saxifraga) е многогодишно тревисто растение от семейство Сеникоцветни (Apiaceae). На височина достига до 50 см, стъблото е единично, с малки разклонения, покрито с власинки. Бедреницата има сложни листа, които се състоят от няколко по-малки листенца. Съцветието е сенник, което се състои от множество малки, бели с големина около 5 мм цветчета. Цъфти от юни до август. Растението може да се срещне из цялата страна. Расте по сухи ливади, пасища, горски площи, пустеещи местности, речни брегове. Обича пълна слънчева експозиция.

Действие и приложение. Хората употребяват каменоломката от векове като лечебно растение и като подправка, а понякога и като зеленчук. Всички негови части са годни за консумация.

Бедреницата има установено секретолитично и експекториращо действие при възпаление на дихателните пътища. Етеричното масло, съдържащо се в бедреницата, експериментално е показало мощен съдоразширяващ ефект.

Бедреницата се препоръчва като секретолитично и отхрачващо средство при катари на горните дихателни пътища – ларингит, трахеит, бронхит, при стомашно-чревни оплаквания, за облекчаване на болки в бъбреците и пикочния мехур при камъни в бъбреците, за повишаване на диурезата и потоотделянето. Външно растението се прилага за лечение на циреи, отоци, витилиго и конюнктивити.

Коренът на бедреницата има противовъзпалително и отхрачващо действие. Пресният корен е със силно парлив и остър вкус, но тази острота значително намалява, когато бъде изсушен. При дъвчене свежият корен е ефективен при лечение на зъбобол и пареза на езика. Коренът се използва при подуване и тежест в стомаха, за подпомагане на храносмилането и като средство за стимулиране на апетита.

Каменоломката не се препоръчва при хора с хипертония. Употребата на растението в големи дози може да причини главоболие.
Добре се комбинира с билки като копър, анасон, мента, хрян, босилек и мащерка.

Химичен състав. Бедреницата е източник на етерично масло – до 0,3%, сапонини, танини, захари, смола, скорбяла, пектини.

Дрога. С медицински цели се използват предимно корените на растението. Те се изкарват в ранна пролет – март и април, преди да е започнало развитието на растението или на есен, октомври и ноември, след узряването на семената. Сушат се на сянка в проветриви помещения. Изсушената билка е набръчкана с неприятна миризма и горчив вкус.

Източник: puls.bg

Ако намирате статията за полезна, молим да я споделите! Така ни помагате да се развиваме и да публикуваме все повече полезни материали за народната медицина!