Ружа (лат. Althaeae officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Слезови (Malvaceae). Среща се в Средна и Атлантическа Европа, Средиземноморието, Балканският полуостров, Мала Азия, Сибир, Крим. В България вирее на влажни крайречни и мочурливи места. Листата на растението са мъхести и едри, в основата са яйцевидни, към върха се заострят. Цветовете са сравнително дребни, бели или бледорозови, разположени в гъсто класовидно съцветие. Ружата цъфти и дава плодове още през първата година от живота си.

Действие и приложение. Ружата има изразено омекчаващо и противовъзпалително действие. Прилага се във вид на инфузи в хладка вода като омекчително и противовъзпалително средство при заболявания на горните дихателни пътища (ларингити, фарингити, трахеобронхити). Ружата се използва и външно за гаргара на гърлото и устната кухина, за клизми, влагалищни промивки, лечение на рани, циреи, при възпаление на кожата и др. Днес ружата се среща в състава на сиропи и таблетки за смучене, които успокояват дразнеща кашлица.

Изчистеният корен от ружа е бил използват още в Персия като клечка за дъвчене при никнене на млечни зъби при бебетата. След накисване клеят от листата и корените на ружата се използва като успокояващо средство при напукани и сухи ръце, след слънчево изгаряне, при суха коса, в лосиони или в маски за лице, за лечение на псориазис.

Народната медицина използва лечебните свойства на ружата като препоръчва гаргари за болки в гърлото и възпаления на венците. Мехлем от корените на ружата се използва при циреи, абсцеси и изгаряния. Пресни смачкани цветове от лечебна ружа се прилагат за успокояване на зачервена, раздразнена и сърбяща кожа. Стритата на прах ружа се използва като слепващ агент в производството на таблетки. Сиропите се приготвят от настойки за лечение на кашлица. Отвари тинктури и лапи от лечебна ружа могат да се използват за всякакви възпаления.

Приемът на продукти, съдържащи ружа едновременно с други лекарства може да намали усвояването на другия медикамент.

Химичен състав. Корените съдържат 15 – 20% слузни вещества, около 10% пектини, до 35% нишесте, около 10% захароза, глюкоза и други захари. През лятото съдържнието на слузни вещества намалява до 5 – 6 %.

Дрога. С лечебна цел се използват предимно корените на растението, но листата и цветовете също се употребяват широко. Корените на ружата се изкопават на есен след узряването на семената, когато са най-богати на слузни вещества.

Ако намирате статията за полезна, молим да я споделите! Така ни помагате да се развиваме и да публикуваме все повече полезни материали за народната медицина!