Мурсалският или пиринският чай (лат. Sideritis scardica) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Стръкчетата мурсалски чай достигат до 50 см дължина. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в лимоненожълти прицветници.

Разпространението на пиринския чай се ограничава до определени географски области от Балканския полуостров като в България той е локализиран на височина от 1400 до 2200 м в Южен Пирин, част от Родопите и планината Славянка (Али Ботуш).

Действие и приложение. Антибактериалното и изразеното антиоксидантно действие на мурсалския чай се дължи на голямото количество флавоноиди в него. Това е най-добрата билка в страната ни, която се използва при кашлица. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други инфекции на дихателната система.

Българската народна медицина също препоръчва пиринския чай при болки в гърлото, простудни заболявания. Билката е своеобразен имуностимулатор, който засилва вродените съпротивителни сили на организма и силно намаля периода на оздравяване при вирусни и бактериални инфекции.

Препоръчва се от лекарите като много успешно средство за чернодробни и бъбречни заболявания. Съдържа желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий и други микроелементи. В резултат на дългогодишни изследвания е установено, че местните хора, които редовно пият чая почти не страдат от бъбречни заболявания и нямат камъни в бъбреците.

Мурсалският чай е бил и си остава „българската виагра“, споделят изследователите му. Вероятно това се дължи на факта, че със своето противовъзпалително, противомикробно и противовирусно действие билката оказва изключително благоприятно въздействие върху пикочо-половата система.

При стомашни раздразнения. Проучвания показват, че чаят намалява възпаленията в стомашно-чревния тракт, което се дължи на наличието на антиоксиданти и феноли. Той също така стимулира стомашната секреция и спомага за доброто храносмилане.

Химичен състав. Съставът на мурсалския чай е изключително богат. Той е източник на етерични масла, танини, тритерпеноиди, феноли, флавоноиди и други.

Дрога. Използваемата част са стръковете на билката. Те се берат в сухо, слънчево време по време на активен цъфтеж, който обикновено е през месеците юни и юли.

Източник: puls.bg