Блян, попадийка, буника, полудявка (лат. Hyoscyamus niger) е едно-, дву- или многогодишно тревисто растение от семейство Картофови (Solanaceae). Стъблото на билката е цилиндрично, достигащо височина до 1 м, покрито с лепкави власинки. Листата са меки, продълговато-яйцевидни, заострени, с едри зъбци и с дълги дръжки. Стъблените листа са последователни и също са покрити с власинки. Цветовете са жълтеникави с лилави жилки. Попадийката цъфти от юли до август. Среща се по буренливи места и торища като плевел. Освен в България растението е разпространено и в цяла Европа, Азия и Северна Америка.

Древните хора смятали, че чрез халюциногенните билки (каквато е и блянът) човек може да прозре бъдещето. Някои от тези билки, освен че предизвикват халюцинации, имат успокояващ ефект върху превъзбуден човек. Попадийката е точно такава билка, но е силно отровна.

Действие и приложение. Подобно на другите билки, съдържащи алкалоиди, блянът също има спазмолитично, болкоуспокояващо и противоастматично действие. Използва се широко като успокоително и болкоуспокояващо средство и се използва специално за лечение на болка, засягаща пикочните пътища, особено при камъни в бъбреците. Спазмолитичното му действие го прави ценен за лечение на симптомите на болестта на Паркинсон, облекчаване на треперенето и устойчивост по време на ранните стадии на болестта.

Черният блян (Hyoscyamus niger) се счита за най-подходящ за външна употреба. Външно билката се използва под формата на масло за облекчаване на болезнени състояния като невралгия, стоматологични и ревматични болки. Прилага се още за премахване на възбудимостта у алкохолици след коремни операции, както и при бронхиална астма, язвена болест и за потискане на половата възбуда.

Българската народна медицина препоръчва черната попадийка при прекомерно изпотяване, стомашнии чревни болки, менингит, магарешка кашлица, парализи, старческо треперене и безсъние.

Химичен състав. Блянът съдържа алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин, гликозидите хиосцерин и хиосциризин. Съдържат се още етерично масло, танини, смолисти вещества. Семената съдържат мазнини и ненаситени мастни киселини.

Дрога. С лечебна цел се упоребяват предимно листата като се берат от юли до август. Събират се в сухо време като се избират само здравите, ненаядени от насекоми и без петна листа. Събраният материал се поставя внимателно без да се натъпква в кошници или чували. В противен случай листата се спарват и почерняват.

Ако намирате статията за полезна, молим да я споделите! Така ни помагате да се развиваме и да публикуваме все повече полезни материали за народната медицина!